Титанична книга от Ron Chernow за един самоизградил се император в бизнес света.
Джон Д. Рокфелер е интересен не толкова с това, че е станал най-богатият човек, а по-скоро с противоречията в образа му. Но да се върнем към началото.
Не по-малко интересен е баща му, което оказва своето неминуемо влияние. Вагабонтин, ексцентрик, шарлатанин дори - водил двойнствен живот, дори имал второ семейство и нова фамилия (за втория си живот) - предполагам един от многото вагабонти кръстосвали Щатите в онези години. Смесица от какви ли не хора от цялото земно кълбо, малко регламентирани дейности и много стремеж за печалбарство. От всичко това, синът е взел само последното. Отрасва като скромен, тих, набожен и необщителен младеж, с още 4 деца, за които е повече баща (поради хроничната липса на титуляра), отколкото брат. В училище не е сред блестящите, отдават му се само числата. Изглежда това и непоколебимата вяра са му напълно достатъчни.
Има една случка (когато е някъде на 15-16 г.), която според мен предначертава пътя пред очите му. Такова усещане имам след прочита на книгата, не че авторът го е казал изрично. Църквата, която посещава, е изпаднала в дълг и сградата ще бъде отнете, ако не върне 2000 долара до 2 седмици. Средата на XIX век това са страшно много пари. Нашият методичен младеж се заема веднага с набиране средствата, като след службата застава на изхода и пита всеки колко ще даде. Записва го в тефтер, за да не е просто казано. Прави, струва, накрая има основен принос за събирането на средствата и спасява Църквата. Предполагам тази "кампания" му дава голяма доза от прословутата увереност и упование, че делото му е едва ли не божия мисия.
Не си намира работа веднага, но е твърдо решен да го стори и то точно в големите компании по това време. Ще става бизнесмен човекът, решил го е и никой отказ не е способен да го откаже. Ходи неспирно да досажда на вратите на компаниите, докато не му се изтъркват обувките. Буквално. Накрая в една фирма го вземат за асистент счетоводител пробно, без пари напред. Сваля си връхната дреха и започва веднага. Работи неуморно и няма други занимания. След 3 месеца му изплащат скромната заплата за целия период. Само дотук да прочетат днешните млади "търсещи"работа, цъкащи във FB и оплакващи се, че "няма" - мисля ще е добър урок.
Нещо друго емблематично от този период: Започнал е да списва Ledger "A" което ще е вид счетоводен тефтер за личните си разходи до последния цент. Водил е отчет за абсолютно всичко. Този тефтер се пази в едноименото имение, в сейф и самият Джон Д. го е гледал с умиление и считал за лична светиня. Не някой нечуван диамант, златно кюлче, или др. ... тефтера с центовете. Споменът от къде е тръгнал, излиза да му е бил най-скъп. Или пък просто е спомен за младостта, макар аз да не видях нормалните младежки радости в нея. Да не говорим за детски. Със сигурност не е имал нормално детство - вечно местене, отсъстващ баща, борба за препитание, макар сведенията са да не са били крайно бедни, но майката е пазарувала с месеци на кредит, докато се намери начин, или бащата се върне да покрие борча.
Оставихме един млад счетоводител, за да намерим след няколко години млад предприемач, започнал в търговията с продукти, в случая хранителни стоки, но не че е имало значение точно кой продукт. Бил е добър с числата (се разбрахме), другото е било въпрос на подходящата възможност да се открие. И тя се открива с едно предложение да инвестират в нефтена рафинерия. Не си представяйте сградата на Лукойл край Бургас, по-скоро дървени бараки с примитивни инструменти и съдове, химикали и каквото там е нужно. Това е самото прохождане на петролния бизнес и Щатите са първите открили залеж и започнали да го експлоатират. По това време се е ползвал само керосина за гориво за лампите. После и за смазочни материали. Бензинът и останалото са били отпадъчен продукт (не е имало автомобили с бензинов, или дизелов двигател по това време - още транспортните средства са на пара, т.е. въглища). Цялата операция се е считала за странично занимание, на което в началото не се е обръщало особено внимание. Обаче, лека по-лека процесите се подобряват, продуктите се подобряват, разходите по обработката им спада и започва да прилича на бизнес ... о и то какъв бизнес ще излезе. Треската за черно злато ще засенчи тази за злато. Защото то поне ще направи дузина хора маса богати.
В Развитието на отрочето си "Стандарт ойл" Рокфелер ще покаже дяволска гениалност, ще премаже всичко и всеки по пътя си и не просто ще използва всички видове схеми, за които се сещате. Той ще изобрети голяма част от схемите. Картели, монопол и други ... това за него е единственият начин бизнесът с петрол да влезе в някакъв коловоз, който да го отведе до обетованата земя на вечно църцорещо кранче. И го прави. По онова време правителството въобще не се меси в схемите и остава първите големи мастодонти на САЩ да вилнеят на свобода. И те вилнеят като ламята в райската градина. Железниците, банките, петрола, захарта, алкохола, стоманата ... това са първоте гигантски компании, първите мултимилиардери, първите картели. Сред тях Рокфелер е първи сред равни. Всички изброени взимат пример от неговите машинации.
В последствие, през годините неколкократно ще го разследват от белия дом, ще дава показания пред комисии, картелът му ще е разформирован. От раздробените към 40 компании, обаче, някои отново стават гигантски мастодонти и богатството му само се множи. Поредица от проблеми и финансови възкръсвания - авторът ги е събрал всичките. Книгата е гигантска, та ще трябва и ревюто да е гигантско, за да обхвана дори само най-интересните части.
Друго искам да обърна внимание. Своята методичност той пренася и в благотворителността. Цели състояния потичат към медицински институти, основава се чикагски университет, към любимата му църква. Един и същ човек премазва хора за долар и дарява милиони за каузите на обществото. Или поне такива са сведенията. Трудно е да се разбере душевното му състояние, защото в този период не говори с журналисти, на изслушванията пред комисии се прави на луд и незнаещ. Не допуска външния свят да повлияе на вътрешния му. Оставам с убеждението, че той си вярва, че е на някаква мисия. Или просто това е единствения начин, по който може да функционира и го прави съвършено в неговите очи. В най-активния си период няма никакви охолства, напротив. Спестява от луксове. Според разбиранията си, учи и децата си на работа, не им позволява да разберат, че са богати. За мен играе с бизнеса и с живота си, все едно е в икономическа игра на Плейстейшън - концентриран изцяло в механиката на играта и не кривва с нищо. Не пуши, не е близвал алкохол никога. Не залага. Машина. Бизнес робот. Водач на една индустрия.
В този и в следващия период е предимно хулен в Америка, защото никой не е в състояние да го разбере. Той и не полага никакви услилия за целта. Критиката на обществото не го интересува. Обществото му е компаниите и хората от баптистката църква. Редица журналисти се упражняват в опитите да го омаскарят по всякакъв начин. Не че лиспват каквито и да е основания, документирани, или не. Чак в най-късните си години става по-отворен към публичността и се опитва да поизчисти образа си. Синът му, Джуниър, който го наследява на директорските постове, приема за своя кауза да направи именно това. Отраснал с представата за богоподобен баща, не приема калта, хвърляна по него. И благодарение на масивната филантропия, до момента на смъртта му той се превръща в по-скоро интересен и харесван в страната образ. Освен, че отдавна е световна знаменитост.
Старецът, играе голф редовно и спазва стриктни режими, доживява почти 98. Много рядка възраст за онова време. Онзи ексцентрик, баща му, впрочем също доживява до 90+, но умира в немилост от света и сина милионер.
Последната третина на книгата е главно за Джуниър, за останалите от клана и наследниците. Интересното при Джуниър е вътрешната борба да се еманципира от забележителния родител. Той не е баща си. Наричат го често негово "Прокси". В крайна сметка има своите падения и успехи и продължава играта. Има един епизод с потушена стачка на работници с помощта на гвардията, където загиват деца и жени. При спорни обстоятелства, но факт, че се е използвало оръжие. Много комплицирани са отнишенията с политиците - от явно подкупи до преследването, на което ги подлага Теди Рузвелт. Рокфелер старши е изпратен като обичан монарх. Доколкото обикновеният човек може да изпитва толкова топли чувста към някой монарх. С това приключва и биографията.
Много информативна книга за онези години, за Новия свят, за основите на на тези гигантски компании, някои от които и до днес са в топ класациите. Прекалено пространно стана, а се сещам за още поне 50 неща, които ми направиха впечатление. Има редица биографии на "титана", включително и оторизирана автобиография, но именно тази ми се струва най-обективна, най-пълна. Авторът е заровил яко глава в документите, историите и сведенията от онова време. В проучването си са му показали неиздавани интервюта, включително и за автобиографията. Образът пред нас е много, много сложен, макар привидно да изглежда воден от прости принципи и с прост механизъм.
Единствено не ми бяха интересни откъсите за останалите членове от клана, най-вече по-младите наследници, защото техният профил е някак изграден от света, който патриархът е изградил, докато той е създал свой собствен свят, със собствени правила от нищото. Дали е зъл гений, или хрисим мисионер на богоугодна служба - оставям всеки да прецени. След този прочит за мен не е еднозначно, както е с повечето житейски съдби.