What do you think?
Rate this book
Magellan
C'est sur un paquebot trop confortable, en route pour l'Amérique du Sud, que Stefan Zweig eut l'idée de cette odyssée biographique. Il songea aux conditions épouvantables des voyages d'autrefois, au parfum de mort salée qui flottait sur les bougres et les héros, à leur solitude. Il songea à Magellan, qui entreprit, le 20 septembre 1519, à 39 ans, le premier voyage autour du monde. Un destin exceptionnel... Sept ans de campagne militaire en Inde n'avaient rapporté à Magellan le Portugais qu'indifférence dans sa patrie. Il convainc alors le roi d'Espagne, Charles-Quint, d'un projet fou ; " Il existe un passage conduisant de l'océan Atlantique à l'océan Indien. Donnez-moi une flotte et je vous le montrerai et je ferai le tour de la terre en allant de l'est à l'ouest " (C'était compter sans l'océan Pacifique, inconnu à l'époque..). Jalousies espagnoles, erreurs cartographiques, rivalités, mutineries, désertions de ses seconds pendant la traversée, froids polaires, faim et maladies, rien ne viendra à bout de la détermination de Magellan, qui trouvera à l'extrême sud du continent américain le détroit qui porte aujourd'hui son nom. Partie de Séville avec cinq cotres et 265 hommes, l'expédition reviendra trois ans plus tard, réduite à 18 hommes sur un raffiot. Epuisée, glorieuse. Sans Magellan qui trouva une mort absurde lors d'une rixe avec des sauvages aux Philippines, son exploit accompli. Dans ce formidable roman d'aventures, Zweig exalte la volonté héroïque de Magellan, qui prouve qu'" une idée animée par le génie et portée par la passion est plus forte que tous les éléments réunis et que toujours un homme, avec sa petite vie périssable, peut faire de ce qui a paru un rêve à des centaines de générations une réalité et une vérité impérissables ".
280 pages, Paperback
First published January 1, 1938
About the author
Stefan Zweig
2,055 books8,907 followersStefan Zweig was one of the world's most famous writers during the 1920s and 1930s, especially in the U.S., South America, and Europe. He produced novels, plays, biographies, and journalist pieces. Among his most famous works are Beware of Pity, Letter from an Unknown Woman, and Mary, Queen of Scotland and the Isles. He and his second wife committed suicide in 1942.
Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide.
Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren.
Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.
Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide.
Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren.
Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 452 reviews
July 11, 2023
Firește că Magellan (Fernão de Magalhães) nu a făcut înconjurul lumii* pentru a aduce piper, scorțișoară, ghimbir, boabe de tămîie (n-am știut că tămîia din biserici provine dintr-un arbust oriental), cuișoare, opiu, camfor, nucșoară etc. Dar mirodeniile au contat foarte mult în aceste călătorii temerare.
Am ales un amănunt pentru a vă îndemna să citiți cartea lui Stefan Zweig. Dacă la romani, spune o legendă, soldații erau plătiți cu suma cu care se putea cumpăra o anume cantitate de sare (sal, salis, de unde „salarium”), în Evul Mediu, piperul chiar a ținut loc de bani, de valută, cum ar veni, fiindcă valoarea lui mereu ridicată nu oscila. Tranzacțiile se calculau în saci de piper. Tot în piper se estima și zestrea mireselor: dacă putea aduce mult piper în gospodărie, femeia avea un viitor sigur și fericit. Așadar, frumusețea consoartei se măsura (și) în piper. Alteori, libertatea orașelor se păstra plătind suzeranului o anume cantitate de piper (un soi de taxă de protecție). Un om putred de bogat era poreclit „sac de piper”. Unele state și cetăți puneau taxe vamale tot în piper.
Aș mai menționa că secretarul lui Magellan a fost Antonio Pigafetta. Venețianul a redactat niște însemnări de călătorie foarte citite mai tîrziu. Unele amănunte l-au inspirat, se pare, pe Shakespeare în Furtuna. Cel puțin asta presupune Zweig.
Și o ultimă precizare. Magellan a traversat oceanul Atlantic, a coborît America de Sud și a trecut în oceanul Pacific (se pare că el l-a numit așa) prin strîmtoarea care-i poartă numele (la nordul Țării de Foc). Din cele 5 corăbii care au plecat la drum a rămas numai una, Victoria, cu 18 navigatori. S-au întors mai tîrziu încă 12 marinari (rămași prizonieri la Capul Bunei Speranțe) și apoi încă 5. Călătoria a durat din 10 august 1519 pînă în 6 septembrie 1522.
* Din păcate, Magellan nu a avut norocul să se întoarcă acasă - a murit în 27 aprilie 1521 într-o luptă cu locuitorii din Mactan -, dar una dintre corăbiile de sub comanda lui, da. Am numit-o mai sus: Victoria. Avea nume predestinat.
P. S. O ultimă remarcă. În vremea lui Columb și Magellan, porneai la drum fără să știi foarte precis unde ajungi și dacă te vei mai întoarce acasă. Hărțile era aproximative. Mergeai în necunoscut, cum s-ar spune.
Am ales un amănunt pentru a vă îndemna să citiți cartea lui Stefan Zweig. Dacă la romani, spune o legendă, soldații erau plătiți cu suma cu care se putea cumpăra o anume cantitate de sare (sal, salis, de unde „salarium”), în Evul Mediu, piperul chiar a ținut loc de bani, de valută, cum ar veni, fiindcă valoarea lui mereu ridicată nu oscila. Tranzacțiile se calculau în saci de piper. Tot în piper se estima și zestrea mireselor: dacă putea aduce mult piper în gospodărie, femeia avea un viitor sigur și fericit. Așadar, frumusețea consoartei se măsura (și) în piper. Alteori, libertatea orașelor se păstra plătind suzeranului o anume cantitate de piper (un soi de taxă de protecție). Un om putred de bogat era poreclit „sac de piper”. Unele state și cetăți puneau taxe vamale tot în piper.
Aș mai menționa că secretarul lui Magellan a fost Antonio Pigafetta. Venețianul a redactat niște însemnări de călătorie foarte citite mai tîrziu. Unele amănunte l-au inspirat, se pare, pe Shakespeare în Furtuna. Cel puțin asta presupune Zweig.
Și o ultimă precizare. Magellan a traversat oceanul Atlantic, a coborît America de Sud și a trecut în oceanul Pacific (se pare că el l-a numit așa) prin strîmtoarea care-i poartă numele (la nordul Țării de Foc). Din cele 5 corăbii care au plecat la drum a rămas numai una, Victoria, cu 18 navigatori. S-au întors mai tîrziu încă 12 marinari (rămași prizonieri la Capul Bunei Speranțe) și apoi încă 5. Călătoria a durat din 10 august 1519 pînă în 6 septembrie 1522.
* Din păcate, Magellan nu a avut norocul să se întoarcă acasă - a murit în 27 aprilie 1521 într-o luptă cu locuitorii din Mactan -, dar una dintre corăbiile de sub comanda lui, da. Am numit-o mai sus: Victoria. Avea nume predestinat.
P. S. O ultimă remarcă. În vremea lui Columb și Magellan, porneai la drum fără să știi foarte precis unde ajungi și dacă te vei mai întoarce acasă. Hărțile era aproximative. Mergeai în necunoscut, cum s-ar spune.
August 23, 2022
يؤرخ ستيفان زفايج لشخصية البحار والمستكشف البرتغالي فرناندو ماجلان
ويعرض في سرد سلس سيرته وعصره ورحلته الأخيرة وما قبلها من تخطيط وإعداد وصعوبات
في عام 1519 قاد ماجلان أول حملة بحرية تدور حول الكرة الارضية لكنه لم يكملها للنهاية
أبحر من ميناء أشبيلية في اسبانيا وكان أول من عبر المحيط الأطلنطي إلى المحيط الهادي
رحلة للمجهول في ظروف شاقة ومهلكة يقودها ماجلان بقوة ومخاطرة وإصرار
بعد إتمام نصف الطريق تقريبا قُتل على جزيرة من جزر الفلبين
وبعد 3 سنوات عادت سفينة من الحملة إلى اسبانيا بعد إكمال الدورة حول الأرض
ويعرض في سرد سلس سيرته وعصره ورحلته الأخيرة وما قبلها من تخطيط وإعداد وصعوبات
في عام 1519 قاد ماجلان أول حملة بحرية تدور حول الكرة الارضية لكنه لم يكملها للنهاية
أبحر من ميناء أشبيلية في اسبانيا وكان أول من عبر المحيط الأطلنطي إلى المحيط الهادي
رحلة للمجهول في ظروف شاقة ومهلكة يقودها ماجلان بقوة ومخاطرة وإصرار
بعد إتمام نصف الطريق تقريبا قُتل على جزيرة من جزر الفلبين
وبعد 3 سنوات عادت سفينة من الحملة إلى اسبانيا بعد إكمال الدورة حول الأرض
November 5, 2018
I confini del mondo
Non saprei dire se ho scelto questo libro per l’interesse che ha sempre suscitato in me l’impresa di Magellano, di cui conservavo una superficiale conoscenza scolastica, oppure per la recente tardiva scoperta della grandezza di Stefan Zweig, o forse ancora per il desiderio di uno stacco dalla pura fiction.
Comunque sia, ne ho ricavato ampia soddisfazione su tutti i fronti: l’epopea di Magellano e la tragica e gloriosa impresa della circumnavigazione del globo terrestre, per quanto scontata potesse apparire, mi hanno appassionato come se non ne conoscessi l’esito, grazie alla ricchezza della prosa e soprattutto alla lucidità del pensiero dell’autore.
Soprattutto nella parte iniziale, che si sarebbe portati a ritenere un pleonastico prologo all’avvio della spedizione vera e propria, e dedicata alla contestualizzazione degli eventi ed ai tormentati preparativi, risalta la capacità di Zweig di trasmetterci “l’aria dei tempi” con un misto di cultura, razionalità e passione che, almeno a mia conoscenza, non ha eguali.
Archiviato Magellano, con grande piacere ho scoperto l’esistenza di una potenziale “miniera” (ben nota, immagino, ai conoscitori dello scrittore viennese…) di future stimolanti letture, constatato che la bibliografia di Zweig comprende numerose e ancor più celebrate opere appartenenti al genere biografico: tra Fouché e Freud, Maria Antonietta e Giovanni Calvino, sono a posto per un bel po’.
Immagino, e sono fiducioso di non essere deluso, che ognuna di esse rappresenti, come è stato in questo caso, una chiave per l’accesso a mondi, epoche, culture, ricreati con il nitore che solo la penna dell’autore di “Il mondo di ieri” sa suscitare.
Non saprei dire se ho scelto questo libro per l’interesse che ha sempre suscitato in me l’impresa di Magellano, di cui conservavo una superficiale conoscenza scolastica, oppure per la recente tardiva scoperta della grandezza di Stefan Zweig, o forse ancora per il desiderio di uno stacco dalla pura fiction.
Comunque sia, ne ho ricavato ampia soddisfazione su tutti i fronti: l’epopea di Magellano e la tragica e gloriosa impresa della circumnavigazione del globo terrestre, per quanto scontata potesse apparire, mi hanno appassionato come se non ne conoscessi l’esito, grazie alla ricchezza della prosa e soprattutto alla lucidità del pensiero dell’autore.
Soprattutto nella parte iniziale, che si sarebbe portati a ritenere un pleonastico prologo all’avvio della spedizione vera e propria, e dedicata alla contestualizzazione degli eventi ed ai tormentati preparativi, risalta la capacità di Zweig di trasmetterci “l’aria dei tempi” con un misto di cultura, razionalità e passione che, almeno a mia conoscenza, non ha eguali.
Archiviato Magellano, con grande piacere ho scoperto l’esistenza di una potenziale “miniera” (ben nota, immagino, ai conoscitori dello scrittore viennese…) di future stimolanti letture, constatato che la bibliografia di Zweig comprende numerose e ancor più celebrate opere appartenenti al genere biografico: tra Fouché e Freud, Maria Antonietta e Giovanni Calvino, sono a posto per un bel po’.
Immagino, e sono fiducioso di non essere deluso, che ognuna di esse rappresenti, come è stato in questo caso, una chiave per l’accesso a mondi, epoche, culture, ricreati con il nitore che solo la penna dell’autore di “Il mondo di ieri” sa suscitare.
January 23, 2018
Incredible book.
Classy, informative, dramatic, moving, epic and written with style and panache.
If you´ve ever had any interest in the age of discovery, Portuguese or Spanish history or just history in general, this is waiting to be brought down and savoured.
Enjoy.
Classy, informative, dramatic, moving, epic and written with style and panache.
If you´ve ever had any interest in the age of discovery, Portuguese or Spanish history or just history in general, this is waiting to be brought down and savoured.
Enjoy.
February 25, 2022
“Земята е кръгла! Защото - вижте: един човек я обиколи!”
На 6 септември 1522 г. един малък кораб с осемнадесет души на борда акостира в пристанището на Севлия. Преди три години, корабите са били пет, а общият брой на екипажите им е бил двеста шейсет и пет мъже. Такава е равносметката от първото околосветско пътуване, замислено и осъществено от португалеца Фернандо Магелан.
Натирен от португалския крал Мануел, Магелан успява да издейства съдействието от неговия съперник – испанския крал Карл V в едно начинание, което няма аналог в историята до този момент – да намери западен морски път към Индия чрез проток между Атлантическия и Тихия океан, в чието същестуване мореплавателят е убеден. Впоследствие кошмарното плаване покрай Патагония и Огнена земя разрушава прдварителната теоретична постановка на Магелан относно местонахождението на протока, но не и факта на неговото благополучно изнамиране.
Стефан Цвайг постига забележително жив портрет и то на личност, за която съдбата и съперниците му са се погрижили да не оставят много следи. Един мрачен, упорит, затворен и целеустремен характер, твърде прям и същевременно твърде потаен, и поради това симпатичен само на малцина. Авторът не се колебае да подчертае диктаторските му наклонности, да посочи и анализира грешките му, които са предимно в областта на междуличностните отношения, а не в мореплаването, където Магелан е безупречен до педантизъм. Всичко в този биографичен разказ – от първите години на Магелан като обикновен моряк и войник, през подготовката за неговата експедиция под егидата на испанската корона, та до всеки ключов момент на палубата на “Тринидад” или на непозната суша, носи печата на приключението – такова, за каквото мечтаят днес само децата.
Това е епоха, в която светът е още млад и чака да бъде открит, в която смели мъже могат да станат вицекрале и губернатори на нови земи само след едно плаване и в която кораби напускат пристанищата натоварени със шарени стъкълца, а се връщат натъпкани с подправки, злато и коприна, правейки не отделни хора, а цели държави приказно богати. Но само едно от всички тези морски приключения ще преобърне досегашното разбиране за света наопаки, ще промени картографията завинаги и ще донесе окончателното познание за формата на Земята. И докато завладените земи ще сменят собствеността си, истински великите дела нямат родина – знанието е за всички.
Книгата за Магелан ми донесе онова позабравено чувство на наслада и лично откривателство, което човек изпитва, когато за първи път открие за себе си магията на хубавата книга. За това допринася и преводът на Асен Разцветников, арахичен по един много симпатичен начин.
“Винаги е по-лесно да постъпваш справедливо в мигове на щастие, отколкото през време на нещастие.”
“Но винаги геният на един човек е същевременно и неговата най-голяма вътрешна опасност.”
“Никога в историята практическата полза не отменя моралната стойност на едно дело.”
На 6 септември 1522 г. един малък кораб с осемнадесет души на борда акостира в пристанището на Севлия. Преди три години, корабите са били пет, а общият брой на екипажите им е бил двеста шейсет и пет мъже. Такава е равносметката от първото околосветско пътуване, замислено и осъществено от португалеца Фернандо Магелан.
Натирен от португалския крал Мануел, Магелан успява да издейства съдействието от неговия съперник – испанския крал Карл V в едно начинание, което няма аналог в историята до този момент – да намери западен морски път към Индия чрез проток между Атлантическия и Тихия океан, в чието същестуване мореплавателят е убеден. Впоследствие кошмарното плаване покрай Патагония и Огнена земя разрушава прдварителната теоретична постановка на Магелан относно местонахождението на протока, но не и факта на неговото благополучно изнамиране.
Стефан Цвайг постига забележително жив портрет и то на личност, за която съдбата и съперниците му са се погрижили да не оставят много следи. Един мрачен, упорит, затворен и целеустремен характер, твърде прям и същевременно твърде потаен, и поради това симпатичен само на малцина. Авторът не се колебае да подчертае диктаторските му наклонности, да посочи и анализира грешките му, които са предимно в областта на междуличностните отношения, а не в мореплаването, където Магелан е безупречен до педантизъм. Всичко в този биографичен разказ – от първите години на Магелан като обикновен моряк и войник, през подготовката за неговата експедиция под егидата на испанската корона, та до всеки ключов момент на палубата на “Тринидад” или на непозната суша, носи печата на приключението – такова, за каквото мечтаят днес само децата.
Това е епоха, в която светът е още млад и чака да бъде открит, в която смели мъже могат да станат вицекрале и губернатори на нови земи само след едно плаване и в която кораби напускат пристанищата натоварени със шарени стъкълца, а се връщат натъпкани с подправки, злато и коприна, правейки не отделни хора, а цели държави приказно богати. Но само едно от всички тези морски приключения ще преобърне досегашното разбиране за света наопаки, ще промени картографията завинаги и ще донесе окончателното познание за формата на Земята. И докато завладените земи ще сменят собствеността си, истински великите дела нямат родина – знанието е за всички.
Книгата за Магелан ми донесе онова позабравено чувство на наслада и лично откривателство, което човек изпитва, когато за първи път открие за себе си магията на хубавата книга. За това допринася и преводът на Асен Разцветников, арахичен по един много симпатичен начин.
“Винаги е по-лесно да постъпваш справедливо в мигове на щастие, отколкото през време на нещастие.”
“Но винаги геният на един човек е същевременно и неговата най-голяма вътрешна опасност.”
“Никога в историята практическата полза не отменя моралната стойност на едно дело.”
March 8, 2024
I can't tell you how good it feels to travel worldwide when confined for over a month.
And what a world tour! The first, and again from the West, braving the absolute unknown and terrible trials: storms, mutiny, famine, and the doubt and the fear of not finding this mythical passage to the North of the Earth of fire.
I will ramble on by saying that Zweig is an excellent storyteller with such a sensitive pen that he always manages to communicate to his reader the fascination he feels for the great people whose biography he has chosen to retrace. Taciturn and introverted as he is, Magellan is no exception to the rule. The narration of his life's quest reads like a fabulous adventure novel in a pivotal era in human history where the spices of The East were worth as much as gold and where men were ready to brave all dangers to open and control new maritime routes and changed the face of the world by bringing the West into the modern era.
And what a world tour! The first, and again from the West, braving the absolute unknown and terrible trials: storms, mutiny, famine, and the doubt and the fear of not finding this mythical passage to the North of the Earth of fire.
I will ramble on by saying that Zweig is an excellent storyteller with such a sensitive pen that he always manages to communicate to his reader the fascination he feels for the great people whose biography he has chosen to retrace. Taciturn and introverted as he is, Magellan is no exception to the rule. The narration of his life's quest reads like a fabulous adventure novel in a pivotal era in human history where the spices of The East were worth as much as gold and where men were ready to brave all dangers to open and control new maritime routes and changed the face of the world by bringing the West into the modern era.
November 2, 2021
Povestea lui Magellan este fascinantă și relatarea acesteia de către Stefan Zweig își păstrează fascinația, inclusiv pentru cititorul modern, care cunoaște cât de cât prima călătorie în jurul lumii, dar își poate completa zestrea de cultură generală prin descoperirea amănuntelor concrete ale acestei nemaipomenite realizări.
Ambele „personaje” mi-au fost și îmi sunt aproape: Magellan și reușita sa mi-au îmbogățit adolescența, alături de alți mari călători și navigatori, în vreme ce Stefan Zweig, pe care îl tot redescopăr cu fiecare carte, este unul dintre autorii preferați ai ultimilor ani, pentru că împletește splendid istoria cu puțină ficțiune, informația documentată cu o poveste care curge firesc, splendid și atractiv pentru cititorii săi. Ambele „personaje” vor rămâne mereu în istorie și în literatură, iar ”Magellan. Omul și fapta sa” este o dovadă perfectă, o carte pe care o recomand tuturor.
Despre carte, a scris pe larg Dan: https://filme-carti.ro/carti/istorie-...
Ambele „personaje” mi-au fost și îmi sunt aproape: Magellan și reușita sa mi-au îmbogățit adolescența, alături de alți mari călători și navigatori, în vreme ce Stefan Zweig, pe care îl tot redescopăr cu fiecare carte, este unul dintre autorii preferați ai ultimilor ani, pentru că împletește splendid istoria cu puțină ficțiune, informația documentată cu o poveste care curge firesc, splendid și atractiv pentru cititorii săi. Ambele „personaje” vor rămâne mereu în istorie și în literatură, iar ”Magellan. Omul și fapta sa” este o dovadă perfectă, o carte pe care o recomand tuturor.
Despre carte, a scris pe larg Dan: https://filme-carti.ro/carti/istorie-...
April 1, 2024
Il colpo che dovrebbe annientare un uomo, spesso serve a fargli ritrovare se stesso
Tanti anni fa, prima ancora di leggere le novelle di Zweig, lessi un commento entusiasta sulla sua biografia di Magellano. Ho rimandato la mia partenza per le isole Molucche (o delle Spezie) per anni, temevo di annoiarmi
Leggiamo dei libri spinti dall’entusiasmo o mossi da un senso di gratitudine, ma d’altra parte possono esser l’amarezza, l’ira o l’irritazione a suscitare una passione intellettuale. Talvolta è la curiosità a far da movente, il piacere psicologico di chiarire a se medesimi uomini o eventi; ma anche motivi scabrosi, come la vanità, la cupidigia, la tendenza all’autoesaltazione, spingono sin troppo spesso a leggere.
Lo dico da solo, mi è venuto particolarmente bene questo periodo, non fosse che non è mio; io mi sono limitato a sostituire il verbo con cui si apre e quello con il quale si chiude. Quello che ho copiato è l’incipit dell’introduzione scritta da Zweig nella quale parla dei motivi che lo spinsero a raccontare di Magellano.
Temevo di annoiarmi, non pensavo che mi sarei addirittura divertito. A tratti par d’esser dentro ad un libro d’avventura, Zweig ha romanzato a meraviglia ciò di cui non disponeva. Si parte con il quadro storico in cui il viaggio di Magellano matura, c’è la descrizione del piccolo Portogallo, cenerentola d’Europa mentre studia per diventarne regina. Magellano si chiamava Fernão de Magalhães era portoghese e sognava di compiere il periplo della terra. Per realizzare la sua impresa voltò le spalle al re del Portogallo e si pose al servizio della corona spagnola. Il tradimento avvenne perché Re Manuel non credette nel progetto di Fernão de Magalhães, facendo sì che egli si trasformasse in Hernando de Magallanes.
Ciò che non è romanzato è riccamente documentato, la riuscita della biografia si deve all’entusiasmo con il quale lo scrittore si appassionò all’impresa del navigatore. Zweig nelle biografie non si accontenta di date e fatti, cerca sempre una comunione con il personaggio di cui narra. Sono prodotti inadatti agli accademici e ai solerti, sono invece molto godibili per chiunque legga in uno dei modi in cui Zweig ha affermato di scrivere.
Nel libro oltre alla passione e al tradimento, ci sono ostinazione, volontà di inseguire un’idea fino a trasformarla in ragione di vita, sogni di gloria, superbia e fatalità.
Io non conoscevo la storia di Magellano e dello stretto che porta il suo nome. Non lo faccio spesso, questa volta ho aperto Maps a più riprese per seguire un viaggio che pensarlo cinquecento anni fa, ha del pazzesco. Particolarmente riuscito il tratteggio di due personaggi complementari a Magellano e protagonisti a loro volta di questa vicenda: Francisco Serrão e Juan Sebastián del Cano.
Tanti anni fa, prima ancora di leggere le novelle di Zweig, lessi un commento entusiasta sulla sua biografia di Magellano. Ho rimandato la mia partenza per le isole Molucche (o delle Spezie) per anni, temevo di annoiarmi
Leggiamo dei libri spinti dall’entusiasmo o mossi da un senso di gratitudine, ma d’altra parte possono esser l’amarezza, l’ira o l’irritazione a suscitare una passione intellettuale. Talvolta è la curiosità a far da movente, il piacere psicologico di chiarire a se medesimi uomini o eventi; ma anche motivi scabrosi, come la vanità, la cupidigia, la tendenza all’autoesaltazione, spingono sin troppo spesso a leggere.
Lo dico da solo, mi è venuto particolarmente bene questo periodo, non fosse che non è mio; io mi sono limitato a sostituire il verbo con cui si apre e quello con il quale si chiude. Quello che ho copiato è l’incipit dell’introduzione scritta da Zweig nella quale parla dei motivi che lo spinsero a raccontare di Magellano.
Temevo di annoiarmi, non pensavo che mi sarei addirittura divertito. A tratti par d’esser dentro ad un libro d’avventura, Zweig ha romanzato a meraviglia ciò di cui non disponeva. Si parte con il quadro storico in cui il viaggio di Magellano matura, c’è la descrizione del piccolo Portogallo, cenerentola d’Europa mentre studia per diventarne regina. Magellano si chiamava Fernão de Magalhães era portoghese e sognava di compiere il periplo della terra. Per realizzare la sua impresa voltò le spalle al re del Portogallo e si pose al servizio della corona spagnola. Il tradimento avvenne perché Re Manuel non credette nel progetto di Fernão de Magalhães, facendo sì che egli si trasformasse in Hernando de Magallanes.
Ciò che non è romanzato è riccamente documentato, la riuscita della biografia si deve all’entusiasmo con il quale lo scrittore si appassionò all’impresa del navigatore. Zweig nelle biografie non si accontenta di date e fatti, cerca sempre una comunione con il personaggio di cui narra. Sono prodotti inadatti agli accademici e ai solerti, sono invece molto godibili per chiunque legga in uno dei modi in cui Zweig ha affermato di scrivere.
Nel libro oltre alla passione e al tradimento, ci sono ostinazione, volontà di inseguire un’idea fino a trasformarla in ragione di vita, sogni di gloria, superbia e fatalità.
Io non conoscevo la storia di Magellano e dello stretto che porta il suo nome. Non lo faccio spesso, questa volta ho aperto Maps a più riprese per seguire un viaggio che pensarlo cinquecento anni fa, ha del pazzesco. Particolarmente riuscito il tratteggio di due personaggi complementari a Magellano e protagonisti a loro volta di questa vicenda: Francisco Serrão e Juan Sebastián del Cano.
May 12, 2024
"Но нека не гледаме пренебрежително на заблудата! И от най-безрасъдната заблуда, стига да е докосната от гения, стига да е подпомогната от случая, може да възникне най-висша истина."
Именно заблудата е в основата на Магелановия подвиг. Няколко напълно погрешни карти от засекретените португалски архиви през 16 век са достатъчни да тласнат твърдоглавия ветеран от Индиите на име Магаляес към търсенето на митичните изобилни острови на подправките по нов маршрут. Не директно на изток, а по алтернативен курс от запад, за да се заобиколи португалската сфера на влияние. Фанатичната му убеденост му помага да убеди испанската корона да осигури флота за целта.
Очакваната бърза печалба от канела, черен пипер и карамфил обаче не се реализира. Вместо това се разразяват три години на бури, глад, бунт, смърт и безнадеждност. Опипом и слепешком, благодарение на желязната ръка на Магелан и напук на иначе съвсем логичния скептицизъм на неговите капитани, е открит един от най-малко използваните в цялата история протоци - Магелановият.
Лаврите обират едва 18 мъчително оцелели от потеглилите общо 265 моряци, водени от един от разбунтувалите се срещу Магелан испанци. На самия Магелан - преживе и посмъртно - така и не му е дадена думата. Всичките му дневници мистериозно изчезват и не стигат до архивите, за да не обвинят оцелелите. Особено екипажа на избягалия кораб “Сан Антонио", доплавал до Испания една година преди изобщо да се разбере, че Магелан все пак е успял. Испания веднага забравя за Магелановия проток за следващите 50 години, докато един прочул се английски пират (сър Франсис Дрейк), не им го припомня по неприятен начин. Оттам така и не преминава нито един галеон със злато или подправки от Новия свят. Но и за откриването му не са пожертвани цели нации по методиката на Кортес и Писаро.
В резултат на това пътешествие се доказва за първи път фактът, че ако един кораб тръгне от Севиля на Запад по права линия, ще се върне пак в Севиля, загубил един ден от времето. Получено е най-сетне необоримо доказателство, че земята е кръгла и че все така се върти. Но до 16 век никой не го е вземал на сериозно.
***
Цвайг пише цветно, на места екзалтирано. Твърде много идеализира и се прехласва по добрата стара Европа и нейните завоевания отвъд океана. Но до голяма степен запазва обективност - представя възможните логични тълкувания и на двете гледни точки в бунта срещу Магелан (той съвсем не е ангелоподобен герой, нито пък екипажът - сбирщина от Юди), представя част от “добрините”, които стара Европа донася в далечни части на света. Преводът беше доста остарял, дано се появи нов.
Именно заблудата е в основата на Магелановия подвиг. Няколко напълно погрешни карти от засекретените португалски архиви през 16 век са достатъчни да тласнат твърдоглавия ветеран от Индиите на име Магаляес към търсенето на митичните изобилни острови на подправките по нов маршрут. Не директно на изток, а по алтернативен курс от запад, за да се заобиколи португалската сфера на влияние. Фанатичната му убеденост му помага да убеди испанската корона да осигури флота за целта.
Очакваната бърза печалба от канела, черен пипер и карамфил обаче не се реализира. Вместо това се разразяват три години на бури, глад, бунт, смърт и безнадеждност. Опипом и слепешком, благодарение на желязната ръка на Магелан и напук на иначе съвсем логичния скептицизъм на неговите капитани, е открит един от най-малко използваните в цялата история протоци - Магелановият.
Лаврите обират едва 18 мъчително оцелели от потеглилите общо 265 моряци, водени от един от разбунтувалите се срещу Магелан испанци. На самия Магелан - преживе и посмъртно - така и не му е дадена думата. Всичките му дневници мистериозно изчезват и не стигат до архивите, за да не обвинят оцелелите. Особено екипажа на избягалия кораб “Сан Антонио", доплавал до Испания една година преди изобщо да се разбере, че Магелан все пак е успял. Испания веднага забравя за Магелановия проток за следващите 50 години, докато един прочул се английски пират (сър Франсис Дрейк), не им го припомня по неприятен начин. Оттам така и не преминава нито един галеон със злато или подправки от Новия свят. Но и за откриването му не са пожертвани цели нации по методиката на Кортес и Писаро.
В резултат на това пътешествие се доказва за първи път фактът, че ако един кораб тръгне от Севиля на Запад по права линия, ще се върне пак в Севиля, загубил един ден от времето. Получено е най-сетне необоримо доказателство, че земята е кръгла и че все така се върти. Но до 16 век никой не го е вземал на сериозно.
***
Цвайг пише цветно, на места екзалтирано. Твърде много идеализира и се прехласва по добрата стара Европа и нейните завоевания отвъд океана. Но до голяма степен запазва обективност - представя възможните логични тълкувания и на двете гледни точки в бунта срещу Магелан (той съвсем не е ангелоподобен герой, нито пък екипажът - сбирщина от Юди), представя част от “добрините”, които стара Европа донася в далечни части на света. Преводът беше доста остарял, дано се появи нов.
May 18, 2020
كل ما أقرأ قصة لستيفن زفايغ برجع بتذكر إنه انتحر هو وزوجته... ستيفن كتب كثير من كتب السير ومنها هاد الكتاب اللي بروي فيه قصة حياة بحار برتغالي اسباني طاف حول الكرة الأرضية برحلة استكشافية للوصول لجزر التوابل انتهت نهاية مأساوية على المستوى الشخصي لربابنتها بعد ثلاث سنوات من انطلاقها ولكنها على المستوى العالمي حققت نجاحات وفتوحات تاريخية واسطورية لا يزال أثرها حتى اليوم في الملاحة والمضائق البحرية والطرق واكتشافات الجزر والدول لإنه أغلب المناطق اللي وصلها ماجلان كان هو أول بشر بحط رجله فيها أو بكتشف وجودها....
بخطر ببالي ستيفن لإنه معجب بالأبطال اللي بكتب عنهم وأغلبهم حققوا أمجاد على المستوى الشخصي فهل يا ترى هو انتحر لإنه ما حقق مجد يضل أثره بعد موته؟؟؟ مع إنه آثاره الأدبية خالدة ليومنا هذا وما حد بنكرها وما حد قدر يكتب زيها أو يتفوق عليها! لعاد وين المشكلة؟ بنرجع للمربع الأول وهو إزدواجية شخصية الكاتب بحيث يكون عنده حالة من الانفصام بين كتاباته وبين أحاسيسه وعواطفه.... عبر التاريخ الأدبي أغلب اللي انتحروا كان بسيطر عليهم شعور بالإحباط من المحيط المخيب للآمال، كانوا يواجهوا صعوبة شديدة بالإندماج بمجتمعاتهم، كانوا يحسوا بوحدة شديدة دمرتهم وأحالتهم لأموات وسط الأحياء...
بخطر ببالي ستيفن لإنه معجب بالأبطال اللي بكتب عنهم وأغلبهم حققوا أمجاد على المستوى الشخصي فهل يا ترى هو انتحر لإنه ما حقق مجد يضل أثره بعد موته؟؟؟ مع إنه آثاره الأدبية خالدة ليومنا هذا وما حد بنكرها وما حد قدر يكتب زيها أو يتفوق عليها! لعاد وين المشكلة؟ بنرجع للمربع الأول وهو إزدواجية شخصية الكاتب بحيث يكون عنده حالة من الانفصام بين كتاباته وبين أحاسيسه وعواطفه.... عبر التاريخ الأدبي أغلب اللي انتحروا كان بسيطر عليهم شعور بالإحباط من المحيط المخيب للآمال، كانوا يواجهوا صعوبة شديدة بالإندماج بمجتمعاتهم، كانوا يحسوا بوحدة شديدة دمرتهم وأحالتهم لأموات وسط الأحياء...
September 27, 2018
من الكتب التي كنت قد قرأتها منذ أكثر من 7 سنوات، ووجدته بالصدفة الأسبوع الماضي وقررت أنه عليّ مطالعته مرة أخرى.
شكراً ستيفان زفايج على هذا الكم الهائل من الجمال💓
شكراً ستيفان زفايج على هذا الكم الهائل من الجمال💓
July 28, 2018
„Magellan“ ist erst mein zweites historische Buch Stefan Zweigs nach den „Sternstunden der Menschheit“ und mein erstes in Romanstärke. Ich hatte schon zuvor gehört, dass Zweigs Romanbiografien Meisterwerke beider Gattungen sind, der historischen, wie auch der belletristischen Literatur, jetzt konnte ich mich selbst davon überzeugen. Insbesondere sein tiefes Verständnis geschichtlicher, gesellschaftlicher und ökonomischer Zusammenhänge hat mich begeistert. Erst jetzt ist mir klar geworden, welch gewaltige Veränderungen die Entdeckungen portugiesischer Seefahrer – viel mehr als Kolumbus – nicht nur für das Land, sondern für ganz Europa mit sich brachten und dass der Beginn der Neuzeit zu Recht mit diesem tiefgreifenden Wandel verbunden wird. Wie ein Treppenwitz der Geschichte muss da erscheinen, dass der Portugiese Magellan seine Weltumrundung nicht unter der Flagge seiner Heimat, sondern des benachbarten Spanien machte.
Entgegen der verherrlichenden Geschichtsschreibung der folgenden Jahrhunderte, stellt Zweig dar, dass es keineswegs nur die hehren Ziele christlicher erkenntnishungriger Abenteurer waren, die diese Reisen antrieben, sondern wirtschaftliche Begehrlichkeiten, insbesondere der Zugang zu den Molukken (da, wo der Pfeffer wächst) und damit die Möglichkeit den überaus lukrativen Gewürzhandel an sich zu reißen. Trotzdem erforderte die außerordentliche Tat Magellans, wie Zweig es ausdrückt, „das Zusammentreffen des Genius eines Menschen mit dem Genius der Stunde“.
Aufgrund falscher Karten findet vermutet Magellan den „passo“ – die später nach ihm benannte Magellan-Straße, die Durchfahrt zum Stillen Ozean, viel weiter nördlich. Zugleich hatte der Geograph und einstige Compagnon Ruy Faleiro den Erdumfang deutlich zu klein berechnet, so dass die Fahrt über den Pazifik beinahe zum Hungertod der Expedition führte. Über 100 Tage suchten sie nach Land, was sind dagegen die 3 Wochen, die Kolumbus auf See war!
Das Gelingen der Reise hing unmittelbar mit der Geistes- und Führungsstärke Magellans zusammen. Umso verwunderlicher ist dann, dass dieser nüchterne und vorausberechnende Mann in einem völlig unnötigen Scharmützel mit Eingeborenen umkommt.
Die Lektüre des Buches hat mir nicht nur außergewöhnliches sprachliches Lesevergnügen bereitet – wie die meisten der Werke Stefan Zweigs – sondern auch einen Wissens- und Verständnissprung der Epoche der Entdecker gebracht. Für diesen „double dip“ bedanke ich mich mit fünf Sternen.
Entgegen der verherrlichenden Geschichtsschreibung der folgenden Jahrhunderte, stellt Zweig dar, dass es keineswegs nur die hehren Ziele christlicher erkenntnishungriger Abenteurer waren, die diese Reisen antrieben, sondern wirtschaftliche Begehrlichkeiten, insbesondere der Zugang zu den Molukken (da, wo der Pfeffer wächst) und damit die Möglichkeit den überaus lukrativen Gewürzhandel an sich zu reißen. Trotzdem erforderte die außerordentliche Tat Magellans, wie Zweig es ausdrückt, „das Zusammentreffen des Genius eines Menschen mit dem Genius der Stunde“.
Aufgrund falscher Karten findet vermutet Magellan den „passo“ – die später nach ihm benannte Magellan-Straße, die Durchfahrt zum Stillen Ozean, viel weiter nördlich. Zugleich hatte der Geograph und einstige Compagnon Ruy Faleiro den Erdumfang deutlich zu klein berechnet, so dass die Fahrt über den Pazifik beinahe zum Hungertod der Expedition führte. Über 100 Tage suchten sie nach Land, was sind dagegen die 3 Wochen, die Kolumbus auf See war!
Das Gelingen der Reise hing unmittelbar mit der Geistes- und Führungsstärke Magellans zusammen. Umso verwunderlicher ist dann, dass dieser nüchterne und vorausberechnende Mann in einem völlig unnötigen Scharmützel mit Eingeborenen umkommt.
Die Lektüre des Buches hat mir nicht nur außergewöhnliches sprachliches Lesevergnügen bereitet – wie die meisten der Werke Stefan Zweigs – sondern auch einen Wissens- und Verständnissprung der Epoche der Entdecker gebracht. Für diesen „double dip“ bedanke ich mich mit fünf Sternen.
May 6, 2021
Magellan was a Portuguese explorer who led the first expedition to sail from the Atlantic Ocean to the Pacific Ocean. He is the one who named the Pacific Ocean (“peaceful sea”) for the calmness of its water and the lack of wind. Although he wasn't alive to complete the entire journey himself after he was killed in a rather unnecessary battle with a local king in the Philippines, the expedition that he once led resulted in the first circumnavigation of the earth. Needless to say, the journey wasn't smooth and clear skies all along otherwise there would hardly be a reason to write a full book about this expedition. Magellan had to overcome the Portuguese king who tried to sabotage this voyage, the mutiny of his crew, hunger, thirst and very harsh weather. Oh, yeah, he also lost his life.
Zweig and his stirring prose style seem well suited for the task of writing about this dramatic expedition. Just consider this, for example: “His native country left him in the lurch; his ties with office and duty had been severed. So much the better, now he was free. As so often when a man seems to be at the mercy of the winds, he is in reality being blown back upon his own self.”
In his novels, Zweig tends to focus in the psychological aspects of his characters. What drove them and why they acted the way they did. This shows in his biography of Magellan. He portrays him as a quiet introvert and as a very calculated man who rarely made any decision without considering the long term; he was also fairly harsh (at least according to our standards today), but yet very fair.
Zweig doesn't dwell too much into to the details of each and every small thing that happened. Along with his dramatic and enjoyable prose style, "Magellan" reads more like one of Zweig’s novels.
Zweig and his stirring prose style seem well suited for the task of writing about this dramatic expedition. Just consider this, for example: “His native country left him in the lurch; his ties with office and duty had been severed. So much the better, now he was free. As so often when a man seems to be at the mercy of the winds, he is in reality being blown back upon his own self.”
In his novels, Zweig tends to focus in the psychological aspects of his characters. What drove them and why they acted the way they did. This shows in his biography of Magellan. He portrays him as a quiet introvert and as a very calculated man who rarely made any decision without considering the long term; he was also fairly harsh (at least according to our standards today), but yet very fair.
Zweig doesn't dwell too much into to the details of each and every small thing that happened. Along with his dramatic and enjoyable prose style, "Magellan" reads more like one of Zweig’s novels.
December 3, 2017
“ Esiste un passaggio dall’Oceano Atlantico al Pacifico. Io lo so, io conosco il luogo e il punto. Datemi una flotta e io mostrerò il passaggio e compirò il giro di tutta la terra da oriente a occidente”.
Uomo risoluto, impavido, dotato di grande forza di volontà e al contempo solo, animato da un grande sogno e capace di realizzarlo contro ogni difficoltà, il capitano portoghese strappato per lungo tempo agli onori dovutigli - si pensi che una delle maggiori preoccupazione di Zweig fu quella di chiarire con un sottotitolo l’identità dell’illustre sconosciuto- , incarna perfettamente l’ideale della virilità e dell’audacia per una generazione che, viste le vicende storiche, ha perso il coraggio di vivere, di amare e di lottare per i propri ideali.
La biografia del grande navigatore , oltre ad assumere per i lettori contemporanei la funzione di veicolare implicitamente siffatti pericolosi ideali, si pone inoltre come una delle numerose opere che andò a nutrire il filone biografico particolarmente in voga nella prima metà del ‘900 in Europa, e che allo stesso Zweig diede grande fama presso i lettori, tutti, anche i più comuni, anche quelli per i quali era fin da subito necessario specificare chi fosse l’oggetto della narrazione. Oggi potrebbe sorprenderci questa ignoranza, in realtà la lettura stessa chiarisce quale fu per molto tempo la gloria riservata al nostro eroe in patria, in Spagna e nel mondo. Insomma, rimasti affascinati dalla narrazione della sua titanica impresa, a lettura ultimata soffriamo per l’ingiusto destino, per la sorte avversa, per quella ironia della stessa sorte che attribuisce e dispensa allori a chi non li merita affatto. Compatiamo un destino avverso, dopo aver condiviso il trionfo della volontà materializzarsi nel bel sì strappato ad un re straniero ad armare una flotta di cinque navi , la fatica a dominare il mare, le ribellioni dell’equipaggio, la rada a pochi gradi di latitudine dal famoso estrecho senza essere consapevoli di esserci arrivati , la gioia di riuscire infine a superarlo e la conferma che una grande distesa d’acqua si affaccia per riportare alle meravigliose e tanto ambite isole delle spezie. Pagine animate da viva partecipazione contribuiscono a creare la necessaria empatia con un uomo che oggettivamente viene rappresentato con tutte le sue virtù ma anche con tutti i suoi limiti, e la narrazione di questi fatti storici, rigorosamente avvallata da tutte le fonti disponibili al momento, collima con il romanzo e si fonda in una mescolanza di generi che potremo non a torto definire biografia romanzata. Il piacere della lettura allora si impenna, dimenticate le prime lente ma preziosissime pagine, ci si ritrova immersi dall’incalzare degli eventi in un climax ascendente verso la pura avventura. L’introspezione psicologica è la regina della trama e ora siamo anche noi lì in quei cento orribili giorni in balia di un mare terribilmente pacifico con impresse negli occhi ancora le immagini dei curiosi patagoni, gli uomini dai piedi grandi, curiosi e assettati di verificare di persona i miti che circolano nella vecchia Europa sulle ricchezze di queste terre incantate, bramosi , se possibile, di estorcere anche qualche vantaggio personale oltre la gloria di far parte di questa spedizione che al porto di partenza nessuno attende più.
Neanche la fugacità della vita e una morte ridicola tolgono valore all’impresa perché “l’umanità viene durevolmente arricchita soltanto da chi ne accresce la coscienza e la conoscenza creatrice” e onore a chi l’ha fatto sacrificando se stesso a dimostrazione del fatto che il singolo individuo può trasformare la realtà materializzando sogni e illusioni. La precisa misura della terra è ormai conquistata.
Uomo risoluto, impavido, dotato di grande forza di volontà e al contempo solo, animato da un grande sogno e capace di realizzarlo contro ogni difficoltà, il capitano portoghese strappato per lungo tempo agli onori dovutigli - si pensi che una delle maggiori preoccupazione di Zweig fu quella di chiarire con un sottotitolo l’identità dell’illustre sconosciuto- , incarna perfettamente l’ideale della virilità e dell’audacia per una generazione che, viste le vicende storiche, ha perso il coraggio di vivere, di amare e di lottare per i propri ideali.
La biografia del grande navigatore , oltre ad assumere per i lettori contemporanei la funzione di veicolare implicitamente siffatti pericolosi ideali, si pone inoltre come una delle numerose opere che andò a nutrire il filone biografico particolarmente in voga nella prima metà del ‘900 in Europa, e che allo stesso Zweig diede grande fama presso i lettori, tutti, anche i più comuni, anche quelli per i quali era fin da subito necessario specificare chi fosse l’oggetto della narrazione. Oggi potrebbe sorprenderci questa ignoranza, in realtà la lettura stessa chiarisce quale fu per molto tempo la gloria riservata al nostro eroe in patria, in Spagna e nel mondo. Insomma, rimasti affascinati dalla narrazione della sua titanica impresa, a lettura ultimata soffriamo per l’ingiusto destino, per la sorte avversa, per quella ironia della stessa sorte che attribuisce e dispensa allori a chi non li merita affatto. Compatiamo un destino avverso, dopo aver condiviso il trionfo della volontà materializzarsi nel bel sì strappato ad un re straniero ad armare una flotta di cinque navi , la fatica a dominare il mare, le ribellioni dell’equipaggio, la rada a pochi gradi di latitudine dal famoso estrecho senza essere consapevoli di esserci arrivati , la gioia di riuscire infine a superarlo e la conferma che una grande distesa d’acqua si affaccia per riportare alle meravigliose e tanto ambite isole delle spezie. Pagine animate da viva partecipazione contribuiscono a creare la necessaria empatia con un uomo che oggettivamente viene rappresentato con tutte le sue virtù ma anche con tutti i suoi limiti, e la narrazione di questi fatti storici, rigorosamente avvallata da tutte le fonti disponibili al momento, collima con il romanzo e si fonda in una mescolanza di generi che potremo non a torto definire biografia romanzata. Il piacere della lettura allora si impenna, dimenticate le prime lente ma preziosissime pagine, ci si ritrova immersi dall’incalzare degli eventi in un climax ascendente verso la pura avventura. L’introspezione psicologica è la regina della trama e ora siamo anche noi lì in quei cento orribili giorni in balia di un mare terribilmente pacifico con impresse negli occhi ancora le immagini dei curiosi patagoni, gli uomini dai piedi grandi, curiosi e assettati di verificare di persona i miti che circolano nella vecchia Europa sulle ricchezze di queste terre incantate, bramosi , se possibile, di estorcere anche qualche vantaggio personale oltre la gloria di far parte di questa spedizione che al porto di partenza nessuno attende più.
Neanche la fugacità della vita e una morte ridicola tolgono valore all’impresa perché “l’umanità viene durevolmente arricchita soltanto da chi ne accresce la coscienza e la conoscenza creatrice” e onore a chi l’ha fatto sacrificando se stesso a dimostrazione del fatto che il singolo individuo può trasformare la realtà materializzando sogni e illusioni. La precisa misura della terra è ormai conquistata.
April 2, 2021
Reseña en 5 minutos y al dictado
Sentada al sol en la tumbona de mi balcón he podido, gracias a la lectura, saltarme todas las restricciones perimetrales de esta Semana Santa y acompañar a un grupo de intrépidos navegantes en la primera vuelta al mundo; y sin sufrir ninguna de tantas penalidades que a ellos les acontecieron.
He ido en esta aventura de la mano de Stefan Zweig, un autor de quien conocía un par de obras, agradables, pero sin que ninguna me hubiera entusiasmado. En cambio, con esta biografía novelada Stefan Zweig ha conseguido retenerme en la tumbona, pasando página sin parar tanto por avanzar en las aventuras de Magallanes como por saborear la pluma de un maestro y leer entre líneas sus opiniones.
Este libro no es una biografía tipo ensayo sino una biografía con tintes novelescos, donde el autor nos presenta al Magallanes que él cree que existió, convertido en un ser de carne y hueso, a la par que nos ofrece sutiles reflexiones sobre el mundo. He tenido que confirmar dos veces el año de redacción del libro, 1938, puesto que aparte de un par de párrafos un poco grandilocuentes (que me han chirriado en los oídos) el resto me ha parecido que no había perdido frescura en estos casi cien años de vida.
No puedo confirmar la precisión histórica de esta obra, pero hasta donde he podido ilustrarme en internet Stefan Zweig sigue con rigor las gestas de Magallanes. Seguramente haya sobre este tema algún ensayo histórico mejor; como novela histórica este libro es excelente. Seguiré leyendo a Stefan Zweig.
P.S. En un principio pensé en ponerle cuatro estrellas, por alguno de esos párrafos que me había chirriado un poco. Pero creo que no sería justo. Estos días he soltado en casa el rollo sobre sobre Magallanes, el espíritu de aventura de algunos hombres y la codicia ilimitada del ser humano a todo aquel que se ha acercado a mi tumbona del balcón. Por tanto, cinco estrellas. Y ya está.
Sentada al sol en la tumbona de mi balcón he podido, gracias a la lectura, saltarme todas las restricciones perimetrales de esta Semana Santa y acompañar a un grupo de intrépidos navegantes en la primera vuelta al mundo; y sin sufrir ninguna de tantas penalidades que a ellos les acontecieron.
He ido en esta aventura de la mano de Stefan Zweig, un autor de quien conocía un par de obras, agradables, pero sin que ninguna me hubiera entusiasmado. En cambio, con esta biografía novelada Stefan Zweig ha conseguido retenerme en la tumbona, pasando página sin parar tanto por avanzar en las aventuras de Magallanes como por saborear la pluma de un maestro y leer entre líneas sus opiniones.
Este libro no es una biografía tipo ensayo sino una biografía con tintes novelescos, donde el autor nos presenta al Magallanes que él cree que existió, convertido en un ser de carne y hueso, a la par que nos ofrece sutiles reflexiones sobre el mundo. He tenido que confirmar dos veces el año de redacción del libro, 1938, puesto que aparte de un par de párrafos un poco grandilocuentes (que me han chirriado en los oídos) el resto me ha parecido que no había perdido frescura en estos casi cien años de vida.
No puedo confirmar la precisión histórica de esta obra, pero hasta donde he podido ilustrarme en internet Stefan Zweig sigue con rigor las gestas de Magallanes. Seguramente haya sobre este tema algún ensayo histórico mejor; como novela histórica este libro es excelente. Seguiré leyendo a Stefan Zweig.
P.S. En un principio pensé en ponerle cuatro estrellas, por alguno de esos párrafos que me había chirriado un poco. Pero creo que no sería justo. Estos días he soltado en casa el rollo sobre sobre Magallanes, el espíritu de aventura de algunos hombres y la codicia ilimitada del ser humano a todo aquel que se ha acercado a mi tumbona del balcón. Por tanto, cinco estrellas. Y ya está.
March 11, 2024
كتاب اخر يجمع بين عظيمين، قاهر البحار ماجلان والكاتب النمساوي ستيفان سفايج الذي ابدع بالاضافة الى كتابة الروايات الناجحة في تسجيل سِيَر حياة كثير من العظماء الذين تاثر بهم.
في هذه المرة سطّر حياة فيردناند ماجلان العظيم صاحب أكبر وأهم رحلة بحرية استكشافية مسجّلة في حياة البشر، الرحالة البرتغالي وشهيد البحار الذي حلم وخطط وصمم، ثم نفذ الرحلة التاريخية التي لم يقم بها احد، وهي الدوران حول الارض واثبات كروية الكوكب، لكن مع الاسف كان الثمن غاليا عند ماجلان لان المستكشف العظيم فقد حياته في اثناء الرحلة.
اغلب الكتب التي اقراها عادة ما تستقر على رفوفي لمدة حتى ياتي دورها لكن لم يكن ذلك مع هذا الكتاب، فبعد قراءتي لكتاب (فرويد) لسفايج عرفت بوجود
عنوان ماجلان لنفس الكاتب، فلم استطيع صبرا الا ان ابدأ بالقراءة فورا للكتاب الذي توقعته جميلا ممتعا وكان عند حسن ظني.
نعم يبدع زفايج في تسطير السيرة، لان حياة ماجلان ورحلته وكل تفاصيلها ليست حياة عادية وسهلة، هي حَوَت اهم واروع الرحلات في التاريخ، ماجلان كان برتغاليا رحل وصل الى جزر الملايو مع رحلات البرتغاليين الذين اكتشفوا راس الرجاء الصالح ووصلوا اسيا بدورتهم حول افريقيا، لكن ماجلان اراد اكتشاف طريق ربما يكون اقصر بالذهاب غربا وسلوك طريق يعبر قارة امريكا المكتشفة حديثا، وكانت الرحله شاقة طويلة، لم يكملها سالما الا اقل من ربع البحارة الاصليين وسفينة واحدة خلّدها التاريخ من خمس سفن بدات الرحلة
ماجلان اقنع ملك اسبانيا، عدوة البرتغال، وهو البرتغالي، ثم سيطر وادار قيادة الرحلة بعزيمة ودهاء في اقاصي العالم، وواجه صعوبات لم يواجهها غيره سابقا، اكتشف المضيق الذي سمي لاحقا باسمه واكتشف وسمى المحيط الهادي، وكان اول من سجل التاريخ عبوره لهذا المحيط الواسع، وصف مجرتين في سماء القطب الجنوبي ايضا حملتا اسمه لاحقا، واكتشف جزر الفلبين وساعد في احتلال اسبانيا لها، كذلك وصل الى جزر البهار(اندونيسيا اليوم) التي كانت هي الغاية الرئيسة للرحلة، ومن هناك -بدون ماجلان- عادت السفينة الناجية الوحيدة الى اسبانيا لتكمل الرحلة التاريخية في ثلاث سنوات
ماجلان اصبح رمزا لتصميم وقوة الجنس البشري، اعجبت به وبقي في مخيلتي منذ طفولتي، اطلعت على رحلته المثيرة في سلسلة مجلات المعرفة التي كانت كنزا ثمينا لي في طفولتي كونت شخصيتي وثقافتي. والان سأحاول العثور على افلام او وثائقيات لكي اجمعها في فكري عن صورة البطل العظيم، وحسب ظني وبحثي البدائي ليس هناك الى الان فيلم كبير يسلط الضوء على مجمل تلك الرحلة وحياة قاهر البحار بصورة كافية وافية.
في هذه المرة سطّر حياة فيردناند ماجلان العظيم صاحب أكبر وأهم رحلة بحرية استكشافية مسجّلة في حياة البشر، الرحالة البرتغالي وشهيد البحار الذي حلم وخطط وصمم، ثم نفذ الرحلة التاريخية التي لم يقم بها احد، وهي الدوران حول الارض واثبات كروية الكوكب، لكن مع الاسف كان الثمن غاليا عند ماجلان لان المستكشف العظيم فقد حياته في اثناء الرحلة.
اغلب الكتب التي اقراها عادة ما تستقر على رفوفي لمدة حتى ياتي دورها لكن لم يكن ذلك مع هذا الكتاب، فبعد قراءتي لكتاب (فرويد) لسفايج عرفت بوجود
عنوان ماجلان لنفس الكاتب، فلم استطيع صبرا الا ان ابدأ بالقراءة فورا للكتاب الذي توقعته جميلا ممتعا وكان عند حسن ظني.
نعم يبدع زفايج في تسطير السيرة، لان حياة ماجلان ورحلته وكل تفاصيلها ليست حياة عادية وسهلة، هي حَوَت اهم واروع الرحلات في التاريخ، ماجلان كان برتغاليا رحل وصل الى جزر الملايو مع رحلات البرتغاليين الذين اكتشفوا راس الرجاء الصالح ووصلوا اسيا بدورتهم حول افريقيا، لكن ماجلان اراد اكتشاف طريق ربما يكون اقصر بالذهاب غربا وسلوك طريق يعبر قارة امريكا المكتشفة حديثا، وكانت الرحله شاقة طويلة، لم يكملها سالما الا اقل من ربع البحارة الاصليين وسفينة واحدة خلّدها التاريخ من خمس سفن بدات الرحلة
ماجلان اقنع ملك اسبانيا، عدوة البرتغال، وهو البرتغالي، ثم سيطر وادار قيادة الرحلة بعزيمة ودهاء في اقاصي العالم، وواجه صعوبات لم يواجهها غيره سابقا، اكتشف المضيق الذي سمي لاحقا باسمه واكتشف وسمى المحيط الهادي، وكان اول من سجل التاريخ عبوره لهذا المحيط الواسع، وصف مجرتين في سماء القطب الجنوبي ايضا حملتا اسمه لاحقا، واكتشف جزر الفلبين وساعد في احتلال اسبانيا لها، كذلك وصل الى جزر البهار(اندونيسيا اليوم) التي كانت هي الغاية الرئيسة للرحلة، ومن هناك -بدون ماجلان- عادت السفينة الناجية الوحيدة الى اسبانيا لتكمل الرحلة التاريخية في ثلاث سنوات
ماجلان اصبح رمزا لتصميم وقوة الجنس البشري، اعجبت به وبقي في مخيلتي منذ طفولتي، اطلعت على رحلته المثيرة في سلسلة مجلات المعرفة التي كانت كنزا ثمينا لي في طفولتي كونت شخصيتي وثقافتي. والان سأحاول العثور على افلام او وثائقيات لكي اجمعها في فكري عن صورة البطل العظيم، وحسب ظني وبحثي البدائي ليس هناك الى الان فيلم كبير يسلط الضوء على مجمل تلك الرحلة وحياة قاهر البحار بصورة كافية وافية.
December 15, 2023
Vicdan Zorbalığa Karşı ya da Castellio Calvin'e ve Dünün Dünyası: Bir Avrupalının Anıları kitaplarından sonra en sevdiğim Stefan Zweig eseri Macellan oldu. Biyografi olarak nitelendirilse de daha çok yüreğim ağzımda okuduğum bir macera kitabıydı benim için. Beş gemiyle çıktığı yaklaşık üç yıla yayılan sefer sonucunda dünyanın yuvarlak olduğunu kesin olarak kanıtlamış olan Ferdinand Macellan'ın hikayesi yazarın başarılı anlatımı ile kurgu kitaplara taş çıkartıyor.
Bugün bile denizcilerin tehlikeli bulduğu, "hiç bitmeyen bir kavşak gibi, gemilerin ancak büyük bir maharet ve şansla sağ kaldığı", haklı olarak adı verilen Macellan Boğazını ilk kez geçen ve üstelik bunu tek gemisini bile kaybetmeden 1520 yılının şartlarında yapan amiralin hayatı baştan sona çetin mücadelerle dolu. Stefan Zweig çok iyi bir araştırmayla yazıya dökmüş her şeyi. Psikolojik tahliller, dönemin siyasal ve ekonomik arka planı, sömürgeci devletlerin denizlerde mücadelesi, vatana ihanet meselesi gibi hususlar incelikle işlenmiş. Gravürlerle desteklenmiş metin ki tarihi kitaplarda aradığım bir şeydir bu.
Pek çok denizcilik terimi, Latince, İspanyolca, Portekizce ifade ve deyim, ağdalı dille yazılmış sözleşme ve bozuk dille yazılmış broşür içeren bu metni Türkçeye mükemmel bir şekilde kazandıran çevirmen Zehra Aksu Yılmazer'e ayrıca hayran kaldım. Kendisinin, dizi editörü Emrah Serdan'ın ve editör Şebnem Sunar'ın emeklerine sağlık.
Alıntı;
Bizim tarih dediğimiz şey, zaman ve mekânda gerçekleşmiş bütün önemli olayların bir toplamı değildir; dünya tarihi, tesadüfen yazınsal ya da bilimsel olarak tasvir edildiği için üzerine ışık düşen o küçük kesittir yalnızca. Homeros olmasaydı Akhilleus bir hiçti, yaşananları kaydeden vakanüvis ya da onu yeniden biçimlendiren sanatçı olmadığında her suret gölge olarak kalır, olayların sonsuz denizindeki her olay dalgalar gibi kaybolur.
Beğenerek okudum, soranlara tavsiyedir bundan sonra.
Bugün bile denizcilerin tehlikeli bulduğu, "hiç bitmeyen bir kavşak gibi, gemilerin ancak büyük bir maharet ve şansla sağ kaldığı", haklı olarak adı verilen Macellan Boğazını ilk kez geçen ve üstelik bunu tek gemisini bile kaybetmeden 1520 yılının şartlarında yapan amiralin hayatı baştan sona çetin mücadelerle dolu. Stefan Zweig çok iyi bir araştırmayla yazıya dökmüş her şeyi. Psikolojik tahliller, dönemin siyasal ve ekonomik arka planı, sömürgeci devletlerin denizlerde mücadelesi, vatana ihanet meselesi gibi hususlar incelikle işlenmiş. Gravürlerle desteklenmiş metin ki tarihi kitaplarda aradığım bir şeydir bu.
Pek çok denizcilik terimi, Latince, İspanyolca, Portekizce ifade ve deyim, ağdalı dille yazılmış sözleşme ve bozuk dille yazılmış broşür içeren bu metni Türkçeye mükemmel bir şekilde kazandıran çevirmen Zehra Aksu Yılmazer'e ayrıca hayran kaldım. Kendisinin, dizi editörü Emrah Serdan'ın ve editör Şebnem Sunar'ın emeklerine sağlık.
Alıntı;
Bizim tarih dediğimiz şey, zaman ve mekânda gerçekleşmiş bütün önemli olayların bir toplamı değildir; dünya tarihi, tesadüfen yazınsal ya da bilimsel olarak tasvir edildiği için üzerine ışık düşen o küçük kesittir yalnızca. Homeros olmasaydı Akhilleus bir hiçti, yaşananları kaydeden vakanüvis ya da onu yeniden biçimlendiren sanatçı olmadığında her suret gölge olarak kalır, olayların sonsuz denizindeki her olay dalgalar gibi kaybolur.
Beğenerek okudum, soranlara tavsiyedir bundan sonra.
December 4, 2021
Магелан и неговият смайващ подвиг: http://knigolandia.info/book-review/m...
Биографията, която пише Цвайг, е поезия в проза – още от първите си страници, в които споделя защо е решил да напише тази книга, а именно за да напомни на съвременниците си, че там, дето тогава и днес се пътува бързо и в пълни удобства, едно време пионерите са си пробивали бавно и мъчително път, често на цената на безброй човешки животи. Той се спира подробно на времето на Великите географски открития, на нуждата от тях, защото търговията с подправките е монополозирана от Венеция (тук се сетих как в “Пътищата на коприната” Питър Франкопан пише: “Златото и среброто, отнети от Америките, поели към Азия; именно това преразпределение на богатството дало възможност да бъде построен Тадж Махал.”). Тук за много кратък период от време една малка държава претендира за власт над огромни части от света: Португалия “разглежда цяла Африка, Индия и Бразилия като свои собствени области”, като в началото на XVI век е изпратена цяла военна флота от… 20 кораба, която трябва да завладее… Изтока, нищо повече, нищо по-малко.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/m...
Биографията, която пише Цвайг, е поезия в проза – още от първите си страници, в които споделя защо е решил да напише тази книга, а именно за да напомни на съвременниците си, че там, дето тогава и днес се пътува бързо и в пълни удобства, едно време пионерите са си пробивали бавно и мъчително път, често на цената на безброй човешки животи. Той се спира подробно на времето на Великите географски открития, на нуждата от тях, защото търговията с подправките е монополозирана от Венеция (тук се сетих как в “Пътищата на коприната” Питър Франкопан пише: “Златото и среброто, отнети от Америките, поели към Азия; именно това преразпределение на богатството дало възможност да бъде построен Тадж Махал.”). Тук за много кратък период от време една малка държава претендира за власт над огромни части от света: Португалия “разглежда цяла Африка, Индия и Бразилия като свои собствени области”, като в началото на XVI век е изпратена цяла военна флота от… 20 кораба, която трябва да завладее… Изтока, нищо повече, нищо по-малко.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/m...
January 16, 2023
Много харесах книгата, написана с патос и ентуси��зъм за делото на един велик човек и голям мореплавател и пътешественик, останал непризнат дълги години от португалска и испанска страна и за жалост без нито един наследник.
August 22, 2017
رغم عدم شغفي بكتب السير إلا ان ستيفان زفايج سيجعلني أعيد نظر في هذا الأمر.
الكتاب مشوق للغاية ولغته جميلة "الترجمة توحي بذلك", لا يوجد تحيز تجاه الشخصيات وإنما محاولة العرض الصادق للأحداث وتقييم الشخصيات في ضوءها, و رغم أن الكتاب أسلوبه تقليدي "كلاسيكي", إلا أن السرد البسيط كان الأنسب لعرض حياة ماجلان على الأقل لمعرفة أحداث رحلته.
الغريب أن رحلة ماجلان لم تقدم سينمائياً رغم ما تحمله من جميع مقومات العمل السينمائي من إثارة وتشويق ودراما, كما ان رحلة أخرى أقل شهرة وهي رحلة دون لوبو أجويرا قدمت مرتين في عملين مهمين: الاول فيلم من اهم الافلام السينمائية في التاريخ من إخراج الالماني فيرنر هيرتزوج
Aguirre, der Zorn Gottes(1972) : http://www.imdb.com/title/tt0068182/
والثاني فيلم للمخرج الاسباني الشهير كارلوس ساورا
El Dorado(1988) : http://www.imdb.com/title/tt0095053/
الكتاب مشوق للغاية ولغته جميلة "الترجمة توحي بذلك", لا يوجد تحيز تجاه الشخصيات وإنما محاولة العرض الصادق للأحداث وتقييم الشخصيات في ضوءها, و رغم أن الكتاب أسلوبه تقليدي "كلاسيكي", إلا أن السرد البسيط كان الأنسب لعرض حياة ماجلان على الأقل لمعرفة أحداث رحلته.
الغريب أن رحلة ماجلان لم تقدم سينمائياً رغم ما تحمله من جميع مقومات العمل السينمائي من إثارة وتشويق ودراما, كما ان رحلة أخرى أقل شهرة وهي رحلة دون لوبو أجويرا قدمت مرتين في عملين مهمين: الاول فيلم من اهم الافلام السينمائية في التاريخ من إخراج الالماني فيرنر هيرتزوج
Aguirre, der Zorn Gottes(1972) : http://www.imdb.com/title/tt0068182/
والثاني فيلم للمخرج الاسباني الشهير كارلوس ساورا
El Dorado(1988) : http://www.imdb.com/title/tt0095053/
February 8, 2023
Ainda que a história não me chamasse por aí além, a escrita envolvente, desempoeirada e ao mesmo tempo trabalhada e empolgante de Stefan Zweig conseguiu não só captar a minha atenção, como levar-me a admirar o feito hercúleo de Fernão de Magalhães, com todas as contradições que este homem transportou em vida.
Um livro absolutamente maravilhoso, que, pese Zweig ser um dos meus escritores favoritos, conseguiu surpreender-me, agarrando-me do início ao fim. Mesmo que possa haver alguma lacuna no rigor histórico (desconheço de existe), sabe bem aprender desta forma a história, sob a forma de romance, mostrando que Zewig é também, além de um exímio analista da alma humana e de um enorme contador de histórias, um magnífico biógrafo.
Um livro absolutamente maravilhoso, que, pese Zweig ser um dos meus escritores favoritos, conseguiu surpreender-me, agarrando-me do início ao fim. Mesmo que possa haver alguma lacuna no rigor histórico (desconheço de existe), sabe bem aprender desta forma a história, sob a forma de romance, mostrando que Zewig é também, além de um exímio analista da alma humana e de um enorme contador de histórias, um magnífico biógrafo.
August 14, 2015
Cuốn sách này là một cuốn cực hay, nhưng cũng cực kỳ khó xếp hạng. Nên gọi nó là tiểu thuyết hay sách phi hư cấu, thật khó nói! Người ta có thể đọc nó dưới góc độ tiểu thuyết, cũng có thể đọc nó dưới góc độ một cuốn tiểu sử.
Tôi thường thích những cuốn sách tiểu sử mang màu sắc văn chương, hư cấu như thế này. Có thể kể ra 2 cuốn tiêu biểu đã đọc: 1 là "Dịch hạch và Thổ tả", 2 là "Paul và Camile". Cuốn đầu tiên là tiểu thuyết mang màu sắc tiểu sử, cuốn thứ hai là tiểu sử, nhưng được viết rất thơ, rất văn chương.
Cuốn sách này cũng vậy, nó kể về cuộc đời của nhà hàng hải Magellan (lần đầu tiên tôi biết đến ông, vì tên tuổi ông có vẻ bị chìm lấp dưới những cái tên "lấp lánh" khác như Columbus, Marco Polo, Marco De Gama...), và hành trình tìm ra con đường đi sang Phương Đông t��� phía Tây của ông. Một hành trình vĩ đại, một quyết tâm sắt đá bền bỉ, một con người kiên gan đầy nghị lực, và một cuộc đời rất buồn nhưng hết sức kiêu hãnh. Tất cả quy tụ dưới một cái tên: Magellan.
Lịch sử thường gọi tên kẻ chiến thắng, nhưng cũng dành những chỗ hết sức trang trọng để lưu danh những người tiên phong như Magellan. Một con người đang phục, và Zweig đã viết nên một cuốn sách rất đáng trân trọng.
Tôi thường thích những cuốn sách tiểu sử mang màu sắc văn chương, hư cấu như thế này. Có thể kể ra 2 cuốn tiêu biểu đã đọc: 1 là "Dịch hạch và Thổ tả", 2 là "Paul và Camile". Cuốn đầu tiên là tiểu thuyết mang màu sắc tiểu sử, cuốn thứ hai là tiểu sử, nhưng được viết rất thơ, rất văn chương.
Cuốn sách này cũng vậy, nó kể về cuộc đời của nhà hàng hải Magellan (lần đầu tiên tôi biết đến ông, vì tên tuổi ông có vẻ bị chìm lấp dưới những cái tên "lấp lánh" khác như Columbus, Marco Polo, Marco De Gama...), và hành trình tìm ra con đường đi sang Phương Đông t��� phía Tây của ông. Một hành trình vĩ đại, một quyết tâm sắt đá bền bỉ, một con người kiên gan đầy nghị lực, và một cuộc đời rất buồn nhưng hết sức kiêu hãnh. Tất cả quy tụ dưới một cái tên: Magellan.
Lịch sử thường gọi tên kẻ chiến thắng, nhưng cũng dành những chỗ hết sức trang trọng để lưu danh những người tiên phong như Magellan. Một con người đang phục, và Zweig đã viết nên một cuốn sách rất đáng trân trọng.
January 9, 2021
كتاب ممتاز فقد إستعدت ذكريات طفولتي ومراهقتي وأجبرني على تصفح الأطلس من جديد كي أطلع على بعض الجزر والأماكن اللى زارها ماجلان أثناء الرحلة التي كنت أعرف عنها بعض المعلومات البسيطة، لكنّي لم أعرف كل تلك التفاصيل المذهلة فمثلاً أهمها إن ماجلان نفسه هو اللى أطق على المحيط الهادي هذا الاسم، ولم أكن أعرف سبب وفاته الحقيقي لكن كعادة الرجل الأبيض في زمانه ظهرت أغراضه الإستعمارية في جزر الفلبين
أما عن تسافيج المؤلف فقد أشعرني بضآلة مساوئ ماجلان بجوار الكشف العظيم وهو كروية الأرض وأنك لو أبحرت من نفس النقطة في إتجاه واحد ستصل لنفس النقطة بعد حين
أما عن تسافيج المؤلف فقد أشعرني بضآلة مساوئ ماجلان بجوار الكشف العظيم وهو كروية الأرض وأنك لو أبحرت من نفس النقطة في إتجاه واحد ستصل لنفس النقطة بعد حين
October 9, 2019
Fabulosa crónica de la hazaña de Fernando de Magallanes (en particular) y su tripulación en 1519. Fernando de Magallanes fue un navegante portugués que no recibió apoyo del rey Manuel de Portugal para su expedición marítima, pero sí de Carlos I de España (hijo de Juana la Loca). Magallanes y cinco barcos zarparon en diciembre de 1519 hacia aguas desconocidas con el fin de encontrar el pasaje secreto para cruzar las aguas que separaban Asia de América, y así poder llegar a las islas de las especies (Islas Molucas/Indonesia), de gran auge por su valor monetario en ese entonces, sin tener que navegar por las aguas que el papado le había concedido a Portugal (la iglesia regalando mares es otra prueba del poder inaudito que tenía la iglesia católica). Estos exploradores tras una travesía llena de aventuras y dificultades (hambre, enfermedad, inclemencias del clima, etc.) culminaron la primera vuelta alrededor del mundo: ¡una proeza para aquella época! El autor basa esta biografía en "documentos fidedignos" a pesar de leerse como una aventura de ficción a lo Julio Verne, con descubrimientos de nuevos habitantes, animales, naturaleza, alimentos, paisajes y riquezas nunca vistas hasta entonces.
Stefan Zweig destaca la habilidad de Magallanes no solo por sus conocimientos náuticos, sino por su capacidad de liderazgo. A pesar de no ser de por sí una persona cálida, demostró mano firme y entereza, cualidades críticas para la culminación de este sueño. Parece que, a pesar de los trueques de espejos por oro, comestibles, etc. Magallanes no mostró la crueldad tan conocida y debatida de los españoles al llegar al nuevo mundo. Lastimosamente, nuestro héroe fallece enfrentado a un grupo de nativos en las islas Filipinas, y Cano completa el viaje de regreso. Solo un barco llega a Sevilla, tres años después, con 18 famélicos hombres (de los 250 tripulantes). Libros como este nos ayudan a conocer personajes históricos y a reconocer el valor incalculable de esta gesta. Una lectura muy entretenida no solo por su valor histórico, sino por la forma como está escrita. Muy recomendable y del mismo calibre de las aventuras de Ernest Shackleton en la Antártica (mucho tiempo después).
Stefan Zweig destaca la habilidad de Magallanes no solo por sus conocimientos náuticos, sino por su capacidad de liderazgo. A pesar de no ser de por sí una persona cálida, demostró mano firme y entereza, cualidades críticas para la culminación de este sueño. Parece que, a pesar de los trueques de espejos por oro, comestibles, etc. Magallanes no mostró la crueldad tan conocida y debatida de los españoles al llegar al nuevo mundo. Lastimosamente, nuestro héroe fallece enfrentado a un grupo de nativos en las islas Filipinas, y Cano completa el viaje de regreso. Solo un barco llega a Sevilla, tres años después, con 18 famélicos hombres (de los 250 tripulantes). Libros como este nos ayudan a conocer personajes históricos y a reconocer el valor incalculable de esta gesta. Una lectura muy entretenida no solo por su valor histórico, sino por la forma como está escrita. Muy recomendable y del mismo calibre de las aventuras de Ernest Shackleton en la Antártica (mucho tiempo después).
July 26, 2017
I really enjoyed this biography of Magellan, (although the more recent biography by Laurence Bergreen is better). Zweig, who was apparently a very popular writer in the 1930s, has a gift for sweeping you up in the glory (and occasional folly) of Magellan's great voyage. He fought mutiny, storms, seemingly impossible navigational difficulties, hunger, despair, locals who didn't like being pushed around by Europeans, and the daunting and unanticipated immensity of the Pacific Ocean itself, but the mission, despite beginning with 250 men and five ships and ending with one ship and 18 men, was perhaps the greatest feat of Earth's exploration ever accomplished. And Zweig does a good job of making this great story exciting.
(I did not actually read this edition of this book. I listened to a French language audiobook version on Audible but I couldn't find it on Goodreads. The reader of the audiobook was fantastic and spoke at a pace and with a clarity that made it easy for this non native French speaker to understand.)
(I did not actually read this edition of this book. I listened to a French language audiobook version on Audible but I couldn't find it on Goodreads. The reader of the audiobook was fantastic and spoke at a pace and with a clarity that made it easy for this non native French speaker to understand.)
July 23, 2022
DNF.
I loved Stefan Zweig's novella "Die Schachnovelle" ("Chess"), which I read in German, consulting the English translation on occasion, to check my comprehension. That's why I thought I might give "Magellan" a try--turned out to be a mistake. I almost never leave books unfinished, but I feel absolutely no desire to persevere through Zweig's "Magellan", neither in German nor in English (I tried both by now).
I liked the first pages where Zweig described how he came to write about Magellan's daring travels: Zweig was crossing Atlantic and rather enjoying himself, but grew bored after a while; then, as he compared his comfortable conditions of the first half of the 20th century sea travel with how it would have been at Magellan's times, he felt ashamed and conceived an unexpected idea of writing this book.
But as Zweig proceeded to actually telling his version of Magellan's story, I soon wanted out. "Magellan: the Man and His Deed" is not fiction. Rather, it's Zweig's bombastic non-fictional hymn to Magellan. It's a matter of taste, but I don't like my non-fiction bombastic. I will opt for these lectures instead -- they've been seating in my to read list for a long while now: History's Greatest Voyages of Exploration.
I loved Stefan Zweig's novella "Die Schachnovelle" ("Chess"), which I read in German, consulting the English translation on occasion, to check my comprehension. That's why I thought I might give "Magellan" a try--turned out to be a mistake. I almost never leave books unfinished, but I feel absolutely no desire to persevere through Zweig's "Magellan", neither in German nor in English (I tried both by now).
I liked the first pages where Zweig described how he came to write about Magellan's daring travels: Zweig was crossing Atlantic and rather enjoying himself, but grew bored after a while; then, as he compared his comfortable conditions of the first half of the 20th century sea travel with how it would have been at Magellan's times, he felt ashamed and conceived an unexpected idea of writing this book.
But as Zweig proceeded to actually telling his version of Magellan's story, I soon wanted out. "Magellan: the Man and His Deed" is not fiction. Rather, it's Zweig's bombastic non-fictional hymn to Magellan. It's a matter of taste, but I don't like my non-fiction bombastic. I will opt for these lectures instead -- they've been seating in my to read list for a long while now: History's Greatest Voyages of Exploration.
July 5, 2015
Mon tout premier livre audio et… un véritable succès !! J’ai adoré du début à la fin l’histoire passionnante de Magellan, célèbre navigateur dont j’ignorais tout.
Dans cette biographie écrite par Stefan Zweig, qui, comme toujours, a un talent indéniable pour retranscrire les vies des personnes qui ont marquées l’Histoire, la voix de Marc Hamon nous transporte aux côté de Magellan, dans le périple infini qu’a été sa vie.
Comme toujours, les grandes découvertes vont de paires avec de terribles obstacles, des trahisons et autre embûches qui sont l’essence de récit.
A l’écoute très agréable, on n’oublie cependant pas ces évènements qui en auraient fait abandonner plus d’uns et dont la découverte finale n’est due qu’à la ténacité et l’orgueil de Magellan.
Car si j'ignorais tout de ce fameux détroit, à l’écoute de cette quête, je n’aurais absolument pas parier sur cette miraculeuse réussite, bien au contraire.
Un récit tout à fait intéressant et enrichissant qui mérite d’être lu/écouté du plus grand nombre.
Dans cette biographie écrite par Stefan Zweig, qui, comme toujours, a un talent indéniable pour retranscrire les vies des personnes qui ont marquées l’Histoire, la voix de Marc Hamon nous transporte aux côté de Magellan, dans le périple infini qu’a été sa vie.
Comme toujours, les grandes découvertes vont de paires avec de terribles obstacles, des trahisons et autre embûches qui sont l’essence de récit.
A l’écoute très agréable, on n’oublie cependant pas ces évènements qui en auraient fait abandonner plus d’uns et dont la découverte finale n’est due qu’à la ténacité et l’orgueil de Magellan.
Car si j'ignorais tout de ce fameux détroit, à l’écoute de cette quête, je n’aurais absolument pas parier sur cette miraculeuse réussite, bien au contraire.
Un récit tout à fait intéressant et enrichissant qui mérite d’être lu/écouté du plus grand nombre.
January 28, 2019
"As had happened to me several times before, I found that to tell the story to others would be the best way of explaining the inexplicable to myself."
For those, like myself, who don't really remember which explorer found and did what... Magellan was the first to circumnavigate the world. He was the first European (maybe person, who knows) to find the 'shortcut', to India / Asia / and all those places where spices and things like that could be found which Europeans were going crazy for back in the 15th century. For his troubles he had the passage he discovered posthumously named after him, and since people soon found that his shortcut wasn't a practical, in fact it was pretty dangerous to sail through no one really ever used what he discovered, instead it was easier to go Fitzcarraldo-style across Panama (I actually have no idea if they had to go through the trouble depicted in the Herzog movie).
While the story of Magellan is interesting in itself, I was more interested in the background given by Zweig in his introduction about how he came to write the book. It was something I could relate to. The book came about because of what we might call today a first world problem. Zweig had been crossing the Atlantic in the height of technological comfort available at the time and he was bored and annoyed by how long the journey was taking. When he started to think about how easy he had it compared to the early conquistadors setting sail into the unknown and having to deal with even longer journeys along with things like storms and starvation he felt a little ashamed. From his shame came this book. (While I said I could relate, it's just in relating to being annoyed at how long and boring travel can be. I don't feel any shame at my annoyance though, I just sometimes think about how much more I would hate travel if I had lived in the past when it was even more difficult than it is now).
It's not that the book came out of shame that is interesting to me, but that Zweig gives a very clear picture of what drove him to be interested in the topic, and then he wrote a biography that reads as well researched, but in reality is most likely a 'fanciful picture'. It's really easy to not see this book as probably as much a work of Zweig's imagination as a true historical document, the book is bookended with reminders about this, but it is probably easy to overlook them.
"For, in recounting this odyssey as faithfully as I could after the examination of all the documents available, I have been animated throughout by the strange feeling that I must be painting a fanciful picture, must be relating one of the great wish-dreams, one of the hallowed fairy tales of mankind. Yet what can be better than a truth that seems utterly improbable? There is always something inconceivable about man's supreme deeds, for the simple reason that they greatly transcend average human powers, but it is by performing the incredible that man regains faith in his own self."
Unless I'm completely misguided by what I read, almost all of the details in this book about Magellan are made up of assumptions about the thoughts and character of person who there is little actual information about. And really the closest thing to a first hand account of the voyage is from one person on the ship who had kept a diary. There are two problems with the diary though. One, it's written by someone who basically worships Magellan, so the reader has to wonder about the descriptions given. Especially when it comes down to the conflicts between the Portuguese Magellan and the Spanish captains who were in charge of the other four ships on the voyage. But more importantly, and this isn't disclosed until almost the end of the book. The diary was lost (or most likely destroyed)! The diary that serves as a historical record was what got re-written from memory in a couple of weeks after the survivors of the journey returned to Spain.
What is true about the voyage is that just about everyone died. Out of five ships only one returned and it was barely manned with sailors who had been starving for the last months of the voyage. The captain of the ship that returned was part of the group of Spaniards who tried to mutiny against Magellan. Ok, I lied a little, one other ship returned a year earlier, but that was a ship that had deserted when the prospects of finding the passage to the Pacific Ocean seemed hopeless. These captain and sailors of this ship described Magellan as a deranged tyrant, and well they had to because abandoning the mission and going against whom King Charles had put in command of the voyage was the same as treason. So, if history is written by the 'winners' (or survivors) then most of the first hand information anyone had was from people whose continuing survival was based on Magellan being a traitor or incompetent.
I'm not sure why I find this aspect of the story almost more interesting than the feats and hardships that the crew endured on the voyage. But whatever, it doesn't matter if all the details are accurate, or if the psychology Zweig has attributed to Magellan is true or merely the work of his imagination in creating the type of person who could accomplish something that was so improbable at the time, the book is still very very good... and maybe it will make me think twice about being annoyed about the lack of legroom the next time I travel someplace.
For those, like myself, who don't really remember which explorer found and did what... Magellan was the first to circumnavigate the world. He was the first European (maybe person, who knows) to find the 'shortcut', to India / Asia / and all those places where spices and things like that could be found which Europeans were going crazy for back in the 15th century. For his troubles he had the passage he discovered posthumously named after him, and since people soon found that his shortcut wasn't a practical, in fact it was pretty dangerous to sail through no one really ever used what he discovered, instead it was easier to go Fitzcarraldo-style across Panama (I actually have no idea if they had to go through the trouble depicted in the Herzog movie).
While the story of Magellan is interesting in itself, I was more interested in the background given by Zweig in his introduction about how he came to write the book. It was something I could relate to. The book came about because of what we might call today a first world problem. Zweig had been crossing the Atlantic in the height of technological comfort available at the time and he was bored and annoyed by how long the journey was taking. When he started to think about how easy he had it compared to the early conquistadors setting sail into the unknown and having to deal with even longer journeys along with things like storms and starvation he felt a little ashamed. From his shame came this book. (While I said I could relate, it's just in relating to being annoyed at how long and boring travel can be. I don't feel any shame at my annoyance though, I just sometimes think about how much more I would hate travel if I had lived in the past when it was even more difficult than it is now).
It's not that the book came out of shame that is interesting to me, but that Zweig gives a very clear picture of what drove him to be interested in the topic, and then he wrote a biography that reads as well researched, but in reality is most likely a 'fanciful picture'. It's really easy to not see this book as probably as much a work of Zweig's imagination as a true historical document, the book is bookended with reminders about this, but it is probably easy to overlook them.
"For, in recounting this odyssey as faithfully as I could after the examination of all the documents available, I have been animated throughout by the strange feeling that I must be painting a fanciful picture, must be relating one of the great wish-dreams, one of the hallowed fairy tales of mankind. Yet what can be better than a truth that seems utterly improbable? There is always something inconceivable about man's supreme deeds, for the simple reason that they greatly transcend average human powers, but it is by performing the incredible that man regains faith in his own self."
Unless I'm completely misguided by what I read, almost all of the details in this book about Magellan are made up of assumptions about the thoughts and character of person who there is little actual information about. And really the closest thing to a first hand account of the voyage is from one person on the ship who had kept a diary. There are two problems with the diary though. One, it's written by someone who basically worships Magellan, so the reader has to wonder about the descriptions given. Especially when it comes down to the conflicts between the Portuguese Magellan and the Spanish captains who were in charge of the other four ships on the voyage. But more importantly, and this isn't disclosed until almost the end of the book. The diary was lost (or most likely destroyed)! The diary that serves as a historical record was what got re-written from memory in a couple of weeks after the survivors of the journey returned to Spain.
What is true about the voyage is that just about everyone died. Out of five ships only one returned and it was barely manned with sailors who had been starving for the last months of the voyage. The captain of the ship that returned was part of the group of Spaniards who tried to mutiny against Magellan. Ok, I lied a little, one other ship returned a year earlier, but that was a ship that had deserted when the prospects of finding the passage to the Pacific Ocean seemed hopeless. These captain and sailors of this ship described Magellan as a deranged tyrant, and well they had to because abandoning the mission and going against whom King Charles had put in command of the voyage was the same as treason. So, if history is written by the 'winners' (or survivors) then most of the first hand information anyone had was from people whose continuing survival was based on Magellan being a traitor or incompetent.
I'm not sure why I find this aspect of the story almost more interesting than the feats and hardships that the crew endured on the voyage. But whatever, it doesn't matter if all the details are accurate, or if the psychology Zweig has attributed to Magellan is true or merely the work of his imagination in creating the type of person who could accomplish something that was so improbable at the time, the book is still very very good... and maybe it will make me think twice about being annoyed about the lack of legroom the next time I travel someplace.
August 22, 2018
Aunque Zweig no fuera historiador, consigue la mezcla perfecta entre narrativa y documentación en sus biografías que me engancha. En esta biografía de Magallanes, SZ trasluce la profunda admiración que siente por el portugués callado, bajito, barbudo y de ojos llameantes que marcó un hito en la historia de la exploración de la Humanidad.
La biografía es totalmente adictiva, y cuenta desde las primeras apariciones de Magallanes, como marinero en las primeras expediciones a Sumatra, a su muerte absurda en las playas de Filipinas, pasando por los desprecios del rey portugués (vaya ojo, Portugal, al rechazar financiar tanto el viaje de Colón como el de Magallanes) y la impresionante aventura del paso del estrecho que ahora leva su nombre.
La parte del viaje, tres años, es fantástica. Lo mejor del libro, por el ambiente de tensión y vértigo que da SZ al texto. La parte de los preparativos, que es donde SZ dice que estuvo el verdadero talento de Magallanes, no desmerece.
Al final, por supuesto, descubrimos que la historia está llena de capullos y enmierdadores en todos lados. SZ se declara totalmente en contra de Elcano, por motivos que expone en el libro. SZ toma partido pero se justifica. Usando solo su texto, no cabe otra opción. Habrá que contrastar. La entrada de la Wikipedia para Elcano no da ninguna información sobre las discrepancias con Magallanes edurante el viaje.
Como dato curioso, el primer hombre que dio la vuelta al mundo no fue Elcano, ni ninguno de sus tripulantes, sino Enrique, el esclavo malayo de Magallanes, que fue raptado en Filipinas, llevado a Portugal, y acabó retornando por el otro lado junto a la expedición de Magallanes, cumpliendo su vuelta medio mundo antes que los españoles y portugueses.
Zweig falla, creo, al decir que Magallanes "demostró" la redondez de la Tierra, pues lo único (entiéndase el sentido de"único") que hizo fue demostrar la existencia de un paso por América. La redondez del mundo, no tanto sus dimensiones, eran de sobra conocidas. Pobre Eratóstenes, qué poco caso le hicieron... Él ya había calculado la circunferencia de 39.000 km en lugar de 29.000.
Fantástico libro, fantástica historia.
La biografía es totalmente adictiva, y cuenta desde las primeras apariciones de Magallanes, como marinero en las primeras expediciones a Sumatra, a su muerte absurda en las playas de Filipinas, pasando por los desprecios del rey portugués (vaya ojo, Portugal, al rechazar financiar tanto el viaje de Colón como el de Magallanes) y la impresionante aventura del paso del estrecho que ahora leva su nombre.
La parte del viaje, tres años, es fantástica. Lo mejor del libro, por el ambiente de tensión y vértigo que da SZ al texto. La parte de los preparativos, que es donde SZ dice que estuvo el verdadero talento de Magallanes, no desmerece.
Al final, por supuesto, descubrimos que la historia está llena de capullos y enmierdadores en todos lados. SZ se declara totalmente en contra de Elcano, por motivos que expone en el libro. SZ toma partido pero se justifica. Usando solo su texto, no cabe otra opción. Habrá que contrastar. La entrada de la Wikipedia para Elcano no da ninguna información sobre las discrepancias con Magallanes edurante el viaje.
Como dato curioso, el primer hombre que dio la vuelta al mundo no fue Elcano, ni ninguno de sus tripulantes, sino Enrique, el esclavo malayo de Magallanes, que fue raptado en Filipinas, llevado a Portugal, y acabó retornando por el otro lado junto a la expedición de Magallanes, cumpliendo su vuelta medio mundo antes que los españoles y portugueses.
Zweig falla, creo, al decir que Magallanes "demostró" la redondez de la Tierra, pues lo único (entiéndase el sentido de"único") que hizo fue demostrar la existencia de un paso por América. La redondez del mundo, no tanto sus dimensiones, eran de sobra conocidas. Pobre Eratóstenes, qué poco caso le hicieron... Él ya había calculado la circunferencia de 39.000 km en lugar de 29.000.
Fantástico libro, fantástica historia.
March 12, 2021
"Магелан" от Стефан Цвайг.
Една чудесна книга, която ни връща в ония славни приключенски времена на дързост и смелост, на безумни мечти и непоклатима вяра; времена, родили велики личности, променили с делата си човешката история.
С много чувство и не без известна (но симпатична посвоему) пристрастност описва Цвайг най-дейните години от живота на Фернандо Магелан: един непризнат мечтател в родната си Португалия и поредният такъв, потърсил подкрепа на бляна на своя живот в чужд владетелски двор. И, отново като с Христофор Колумб, Испания получава под своя флаг своя нов дързък мореплавател.
Експедицията на Магелан тръгва, за да достигне Острова на подправките по нов и непознат западен маршрут, маршрут, който променя завинаги историята на корабоплаването и на човечеството с откриването на протока между Атлантическия и Тихия океан на юг от Чили и Аржентина, с първото навлизане на европеец в Пасифика, с откриването на Филипините, с първото откриване на часовите разлики в отделните части на света. И най- вече, с категоричното доказване, че земята е кръгла.
Цвайг умело смесва с фактите и психологически размишления за характерите на героите, които описва. Опитва се безпристрастно да покаже и различните гледни точки, особено в моментите на конфликти и бунтове сред екипажа на потеглилите пет кораба от пристанището на Севиля.
Пет кораба с близо 260 души екипаж, от които се връща един ("Виктория") с осемнадесетина моряци, оставили на непознат малайски остров костите на своя славен адмирал.
"Магелан" на Стефан Цвайг за пореден път ми припомни защо обожавам от дете историите за мореплаватели, за далечни плавания и велики открития.
Една чудесна книга, която ни връща в ония славни приключенски времена на дързост и смелост, на безумни мечти и непоклатима вяра; времена, родили велики личности, променили с делата си човешката история.
С много чувство и не без известна (но симпатична посвоему) пристрастност описва Цвайг най-дейните години от живота на Фернандо Магелан: един непризнат мечтател в родната си Португалия и поредният такъв, потърсил подкрепа на бляна на своя живот в чужд владетелски двор. И, отново като с Христофор Колумб, Испания получава под своя флаг своя нов дързък мореплавател.
Експедицията на Магелан тръгва, за да достигне Острова на подправките по нов и непознат западен маршрут, маршрут, който променя завинаги историята на корабоплаването и на човечеството с откриването на протока между Атлантическия и Тихия океан на юг от Чили и Аржентина, с първото навлизане на европеец в Пасифика, с откриването на Филипините, с първото откриване на часовите разлики в отделните части на света. И най- вече, с категоричното доказване, че земята е кръгла.
Цвайг умело смесва с фактите и психологически размишления за характерите на героите, които описва. Опитва се безпристрастно да покаже и различните гледни точки, особено в моментите на конфликти и бунтове сред екипажа на потеглилите пет кораба от пристанището на Севиля.
Пет кораба с близо 260 души екипаж, от които се връща един ("Виктория") с осемнадесетина моряци, оставили на непознат малайски остров костите на своя славен адмирал.
"Магелан" на Стефан Цвайг за пореден път ми припомни защо обожавам от дете историите за мореплаватели, за далечни плавания и велики открития.
Displaying 1 - 30 of 452 reviews